Този 3D принтер може да принтира...храна?

Ще замени ли 3D принтерът традиционната кухня?

Освен фигури и мебели 3D принтерите вече могат да трансформират повече от две дузини видове храни в годни за консумация форми, пише Euronews.  Въпреки че технологията остава скъпа и непрактична за ежедневна употреба, експертите виждат значителен потенциал в клиники, домове за възрастни хора и персонализирано хранене.

Няколко производители вече са установени на пазара, включително украинско-българската компания Chocola3D, испанският доставчик Natural Machines и немската фирма Print2Taste. Досега технологията се използва главно в нишови приложения, от сладкарници до болници, докато пробив в ежедневието все още не се е осъществил.

От шоколад и сирене до растителна пържола

Снимка: iStock

Принтерът работи с многократно използваеми спринцовки, които се пълнят с различни хранителни пасти – например шоколад, сирене, месо, зеленчуци или грахов протеин. Като цяло системата може да работи с повече от 26 различни материала. За разлика от някои други устройства, които използват специални затворени капсули, Chocola3D не изисква конкретен вид пълнител. Потребителят сам избира храната, която ще използва, но трябва и да настрои подходящите параметри за печат.

Храната първо се проектира дигитално

Технологът по храните Марио Йекле от Университета в Хоенхайм изследва 3D принтирането на храни независимо от отделните производители. Според него самият процес не е толкова различен от това, което се случва в една обикновена кухня. Първо храната се превръща във фина паста. След това тя се оформя на слоеве, подобно на работата със сладкарски пош. Накрая продуктът може да бъде нагрят, за да придобие необходимата структура.

Новото е най-вече в дигиталния дизайн. Формата на крайния продукт първо се създава на компютър, а след това принтерът я възпроизвежда. Технологията вече се използва например за направата на марципанови фигурки за сватбени торти. Според Йекле тя има най-голям потенциал при персонализирани продукти и малки производствени серии до около 200 броя.

Едно от предизвикателствата обаче идва след самото принтиране. Храната трябва да бъде нанесена в достатъчно течна форма, за да може да премине през принтера, но след това трябва да се втвърди достатъчно, за да може да се консумира с нож и вилица. Това може да се постигне например чрез нагряване във фурна или в самата печатна камера.

Растителна пържола за 15 минути

Снимка: iStock

В бъдеще технологията би могла да намери място и в домовете. Например човек, който иска да приготви растителна алтернатива на пържола, може да избере дигитален дизайн и да го изпрати към принтера. Самото принтиране може да отнеме между 5 и 15 минути, според Йекле. Дигиталните шаблони биха могли да се получават от специални бази данни, приложения или чрез информация, свързана с използвания пълнител. Едно от предимствата е възможността съставът на храната да бъде контролиран много прецизно. Така например растителна алтернатива на месото може да бъде направена с повече фибри от традиционното месо, което практически не съдържа хранителни влакнини.

Въпреки това Йекле смята, че масовото използване на 3D принтери за храна в домакинствата е поне на пет до десет години разстояние. Все още липсва и необходимата система за производство и доставка на подходящи опаковки и пълнители.

Според него е важно технологията да използва суровини, които изискват възможно най-малко предварителна обработка. Изследователският му екип например работи със странични продукти от хранителната и селскостопанската индустрия – материали, които иначе биха останали като отпадък.

Колкото по-малко предварителна обработка е необходима, толкова по-малко енергия се използва. Това според Йекле може да е от полза както за околната среда, така и за крайната цена на храната.

3D принтиране на мебели: Как българи превръщат отпадъците в интериорен дизайн?

Технологията навлиза в интериорния дизайн с обещание за по-малко отпадък и повече персонализация

Технологията намира място и в медицината

Една от най-напредналите области за 3D принтирането на храни е там, където е необходимо прецизно дозиране на малки количества. В Университетския медицински център Хамбург-Епендорф например се тестват дъвчащи таблетки с вкус на малина, оформени като сърца и звезди. Идеята е те да улеснят приема на лекарства от деца с рак, които често изпитват затруднения заради вкуса или размера на стандартните таблетки.

В болницата се провеждат и изпитвания за индивидуално дозирани лекарства за пациенти с Паркинсон. 3D принтирането може да бъде полезно и за възрастни хора, които имат проблеми с дъвченето или преглъщането. Изследователи от Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген-Нюрнберг проучват дали пасираната храна може да бъде върната в позната форма. Например ястие с консистенция на пюре може да бъде принтирано във форма, наподобяваща наденица.

Резултатите показват, че това е възможно. Участниците в изследването са консумирали и повече енергия и протеини, тъй като към храната могат да бъдат добавяни допълнителни протеини и мазнини.

Ще ядем ли скоро 3D-принтирано месо?

Въпреки технологичния напредък много потребители все още са скептични. Представително проучване на германската дигитална асоциация Bitkom сред 1004 души на възраст над 16 години, проведено през 2025 г., показва, че 24% от хората в Германия биха могли да си представят да ядат култивирано месо, произведено с помощта на 3D принтер. Преди шест години делът им е бил 13%.

Култивираното месо се произвежда от животински клетки в биореактор, а 3D принтирането може да се използва за оформянето му в структура, подобна на традиционното месо. Най-голяма е готовността сред по-младите хора. Около една трета от хората между 16 и 49 години биха обмислили консумацията му. При тези между 50 и 64 години делът е 18%, а при хората над 65 години – 14%.

Цената обаче остава сериозна пречка. Само 7% от анкетираните биха били готови да платят повече за 3D-принтирано месо, отколкото за традиционно месо. Други 17% го възприемат като луксозен продукт.

Тази къща е създадена от 3D принтер

Къде се намира първата био къща?

Ще замени ли 3D принтерът традиционната кухня?

Според Марио Йекле 3D принтирането няма за цел да замени традиционното производство на храни. По-скоро технологията може да бъде полезна за малки групи хора със специфични хранителни нужди – например пациенти в болници, хора в домове за възрастни или потребители, които се нуждаят от точно определено количество протеини, мазнини или други хранителни вещества.

Друго възможно предимство е намаляването на хранителните отпадъци. Ако размерът на порцията може да бъде прецизно съобразен с нуждите на конкретния човек, по-малко храна би останала неизядена. 3D принтирани хранителни продукти вече започват да се появяват и на пазара. Например растителна алтернатива на сьомга, създадена с помощта на технологията, се предлага в голяма супермаркетна верига.

Въпреки това ще мине време, преди 3D принтерите за храна да се превърнат в обичаен домакински уред. Технологията вече има реални приложения в определени сфери, но все още има сериозен път до масовото ѝ навлизане в домовете.