БНБ пуска възпоменателна монета, посветена на българската гайда
На гърба на монетата е изобразено стилизирано изображение на двама гайдари
JavaScript – как се появи езикът, който завладя интернет?
Но каква е историята му? Как така е създаден почти на шега и… само за 10 дни?
Може и да не сте чували името му, но той със сигурност постоянно е наоколо. Днес всеки от нас постоянно използва JavaScript, хиляди пъти всеки ден. Това е единственият език за програмиране, който позволява апликациите да се „задвижват“ в браузъра. Който направи възможно сайтовете да се превърнат в сложни приложения – социални мрежи, медии, платформи за пазаруване и какво ли още не.
Но каква е историята му? Как така е създаден почти на шега и… само за 10 дни?
Скрит скрипт
За разлика от много други технологии, създадени от големи или дори неизвестни екипи, той си има един добре познат баща. И макар езикът за програмиране да е станал толкова популярен, това със сигурност не важи за създателя му. Ако погледнете в Wikipedia, ще видите, че Брандън Айк е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?
Историята започва преди 3 десетилетия. Браузърът Mosaic, създаден през 1993 г., е забележителен с това, че е първият с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Тоест – представлява програма, която да отвориш, за въведеш адрес и в нея да започне да се зарежда страница… Да, днес е нещо толкова естествено, колкото деня и нощта. Но именно тази стъпка направи пробива към интернет като масово решение, достъпно всички.
Година по-късно създателите на проекта основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator бързо се превръща в доминатор на пазара.
През 1995 г. програмистите, които го разработват, решават да добавят към него скриптов език за програмиране, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на картинки и текст. Паралелно те подписват два договора с разработчици – с фирмата Sun Microsystems, която да им предложи вариант за прилагане на техния език Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта по-стария език Scheme…
Джава Хътянина
Скоро обаче и двете идеи отпадат. Защо не се получават нещата с родителите на Java, историята мълчи. Същественото е, че и Брандън… се проваля. Работи усърдно по проекта, но колкото и усилия да влага, му става все по-ясно, че не е особено разумно в браузъра да се използва език, който е създаден за друго. Постоянно се появяват нови и нови неудобства…
И той се връща при работодателите си от Netscape с много по-амбициозна идея: сам да създаде изцяло нов език за програмиране.
Магистър по компютърни науки, след като завършва, Брандън в продължение на 7 години разработва операционни системи, после 3 години пише софтуер за микропроцесори… По това време е на 34, тъкмо е подминал христовата възраст. Изборът точно той да получи подобна задача е доста неочакван – в колежа е правил учебни проекти за създаване на езици за програмиране, но на доста любителство ниво.
Нека не забравяме обаче, че става дума за „каубойските“ години на технологиите, за времената, когато се появяваха неочаквани герои. Програмистът казва, че обича Scheme и харесва Java, но предлага да създаде по-прост език, „който да може да бъде използват и от хора, които не знаят какво е компилатор. Просто го пускат и започват да пишат код“.
Език свещен
Е, колегите му са близо до крайния срок на представянето на версия 2 на Netscape и се отнасят доста скептично към идеята. Все пак му казват да опита, но му дават почти невъзможната задача да се справи за 10 дни…
Надали си давате сметка колко непосилна е задачата, която сам си е поставил Брандън. Да създаде комплексен, работещ проект на език за програмиране… някакъв еквивалент на мисията на Кирил и Методий, само че в дигиталните времена. Да, по онова време вече има безброй популярни езици, които в различна степен си приличат, но за 10 дни той трябва да изведе нещо доста различно, готово да изпълнява задача, която до този момент не е съществувала.
Как точно успява да се справи в непосилния срок, не е ясно. Самият Брандън рядко разказва за онези времена. Така или иначе, ако суперсилата му беше комуникацията, днес той щеше да бъде сред технологичните суперзвезди от нашето време.
Една септемврийска сутрин през 1995 г. програмистът се появява при възложителите на проекта и представя новия език, кръстен на любимото му кафе – Mocha. После заедно с тях решават да добавят към името “script”, за да се знае, че това е скриптов език, който не се компилира, а се изпълнява директно от компютъра. Така се стига до името LiveScript.
Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да заимстват част от славата му, Брандън и Netscape избират названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, двата езика наистина сериозно се отличават…
Как продължава историята? Как JavaScript се превръща в толкова разпространено решение? Как се развива нататък прелюбопитният компютърен сюжет и защо днес Брандън Айк не се радва на напълно заслужената си слава?
Цялата история на JavaScript ще намерите в сайта Дигитални истории.
