Токсични шефове: защо компаниите защитават мениджъри, които превръщат работния живот в ад?

Какво казват експерти по темата

Понякога най-опасният човек в една компания не е този, който крещи и заплашва. Това може да бъде харизматичният ръководител, който първоначално изглежда като идеалния лидер, но постепенно превръща работната среда в място на страх, несигурност и мълчание. Истинският проблем обаче не е само в поведението на този човек, а в системата, която му позволява да продължава.

Когато Андреа най-накрая подава оставка, колегите ѝ казват неща, които тя вероятно е имала нужда да чуе много по-рано. Някои се извиняват. Други признават, че са наблюдавали какво се случва с нея, но не са направили нищо, пише The Guardian.

Един от тях обаче изрича изречение, което обобщава цялата ситуация: „Ти беше емоционална жилетка за нас. Ти ни защити.“

Андреа е висш юрисконсулт с дългогодишен опит и репутация на уважаван професионалист. Всичко започва да се променя, когато трябва да работи с влиятелен нов колега.

В рамките на няколко месеца очакванията към нея започват да се променят без предупреждение. Обратната връзка често си противоречи. Той говори над нея пред други хора, а насаме подкопава решенията ѝ. Постепенно Андреа започва да се съмнява не само в него, но и в собствените си способности и преценка. Най-тревожната част идва по-късно – когато разбира, че колегите ѝ са виждали всичко.

Кои държави предлагат най-добрите данъчни условия за гражданите?

Добрата данъчна среда не означава автоматично по-високо качество на живот

Някои от тях признават, че са се разстроили още когато са разбрали, че въпросният ръководител се връща в организацията. При разговор с отдел „Човешки ресурси“ висш изпълнителен директор дори ѝ казва: „Хората работят по-дълго в McDonald's, отколкото работят за него.“

Как един човек се превръща в „щит“ за останалите

Историята на Андреа може лесно да бъде представена като поредния разказ за лош шеф. Но по-интересният въпрос е друг: защо човек с подобно поведение продължава да има власт, когато толкова много хора вече са наясно какво се случва?

Отговорът често се крие в поведението на всички останали.

Около токсичния ръководител постепенно се изгражда своеобразна система за адаптация. Колегите започват да се пазят, да избягват конфликти и да наблюдават какво се случва с първия човек, който се осмелява да възрази. Андреа се превръща в психологически буфер на организацията. Докато тя поема ударите, останалите се чувстват по-защитени.

Снимка: Canva

Причината невинаги е безразличие. Понякога става дума за самосъхранение.

Токсичният лидер невинаги изглежда като токсичен лидер

Проблемът често започва още при избора на ръководители. В обявите за висши позиции компаниите търсят хора, които са „смели“, „решителни“, „устойчиви“, „харизматични“, „уверени под напрежение“ и притежават „изпълнително присъствие“. Нито едно от тези качества само по себе си не е проблем.

Трудността е, че здравословният лидер и опасният лидер могат да изглеждат много сходно по време на интервю.

Единият може да бъде решителен, защото има опит и увереност да взема трудни решения. Другият може да бъде решителен, защото не понася да бъде поставян под съмнение. Единият може да бъде устойчив благодарение на добра емоционална саморегулация. Другият може просто да е емоционално дистанциран.

И двамата могат да се представят отлично пред комисията по подбор.

Именно тук корпоративният език понякога замъглява разликата. Ниската емпатия може да бъде описана като „твърдост“, безмилостността – като „високи стандарти“, а нежеланието да се изслушват други мнения – като „силно лидерство“.

Нарцисизмът може да помогне за получаването на власт, но не гарантира добро лидерство

През 2015 г. метаанализ, ръководен от психолога Емили Грихалва, разглежда връзката между нарцисизма и лидерството.

"Шефът не е лидер": Как да разпознаем токсичната работна среда още на интервюто?

В Бизнес Видео Подкаст гостува Галина Йорданова - експерт по международно лидерство и човешки ресурси

Изследването установява, че нарцисизмът е свързан с по-голяма вероятност човек да бъде възприет като лидер и да достигне до лидерска позиция. В същото време връзката между нарцисизма и ефективността на лидерството е много по-слаба.

Това поставя важен въпрос: какво точно награждават организациите, когато избират своите лидери? Увереността може да изглежда като компетентност. Харизмата може да бъде объркана с емпатия. Самоувереността може да бъде възприета като способност за вземане на решения.

Проблемът се появява, когато тези качества са съчетани с поведение, което вреди на хората около лидера.

Най-големият проблем понякога не е шефът, а мълчанието

В редица публично известни корпоративни скандали един и същ модел се повтаря: много хора са знаели за проблемите много преди те да станат публични. Служителите говорят помежду си. Оплакванията стигат до мениджъри. Понякога се подават сигнали. Но действията се забавят или изобщо не последват.

Причините могат да бъдат различни – от страх за работното място до убеждението, че ръководителят е прекалено ценен за компанията, за да бъде отстранен.

Така се създава своеобразна „архитектура на приспособяване“.

Колегите не харесват поведението, но се адаптират. Бордовете внимават как формулират проблема. Инвеститорите гледат резултатите. Служителите преценяват дали могат да си позволят да бъдат следващата мишена.