Отидоха за драматична снимка, а останаха в капана на прилива: Туристи изписаха SOS на плажа
Как едно приятно изкарване може да завърши с инцидент
Свят
Ресторантът не оцелява дълго
През 1931 г. на улица „Ванкилия“ 2 в Торино отваря ресторант, в който няма нито едно традиционно италианско ястие. В менюто има „Пилешко Фиат“, „Пластмасово месо“ и „Въздушна храна“, а самата вечеря включва музика, аромати и докосване на различни материи.
На 8 март 1931 г. в Торино отваря врати Taverna Santopalato. Това е ресторант, представян като първия футуристичен ресторант в Италия. Много малко хора обаче знаят за българската следа зад този проект.
Зад необичайния проект стои италианският писател и основател на футуризма Филипо Томазо Маринети. Движението, създадено от него през 1909 г., отхвърля традициите и поставя на преден план скоростта, технологиите и модерността.
Ресторантът е проектиран и декориран от Луиджи Коломбо, италиански поет и художник, и българинът Николай Дюлгеров. Те правят интериора на мястото като оформят ресторанта да прилича ва подводница с алуминиева боя, светещи колони и метални очи по стените.
Той е роден на 20 декември през 1901 г. в Кюстендил. През 1926 г. Николай Дюлгеров се установява в Торино, Италия, където започва обучение по архитектура във Висшето училище на Албертинската художествена академия.
Само няколко месеца след пристигането си той се присъединява към средите на италианските футуристи. Името му се свързва с т.нар. „секондо футуризмо“ – направление, което развива идеите на футуризма през 20-те и 30-те години на XX век. Дюлгеров не просто следва течението, а развива собствена визия за футуризма. Най-значимите му творби са създадени именно през 20-те и 30-те години.
Той работи в различни области като художник, публицист, архитект на интериори и дизайнер. Сред проектите му са и рекламни постери за известни италиански марки като Cinzano и Campari. Дюлгеров остава единственият българин сред големите пионери на европейския авангард през 20-те години на XX век.
Откриването на ресторанта е организирано като истинско представление. Около 30 гости – сред тях футуристи от различни части на Италия, журналисти и дами, описани от организаторите като „красиви“ са посрещнати от художника Луиджи Коломбо, известен с псевдонима Филия.
На гостите са сервирани 14 ястия с имена, които сами по себе си звучат като експеримент:
Зад всяко от тях стои различна идея, а някои от рецептите изискват от посетителите не просто да ядат, а да участват в своеобразно мултисензорно представление.
Едно от най-странните предложения е Pollofiat. Ястието оставя противоречиви впечатления сред гостите. Журналистката Клара Грифони дори се оплаква, че твърдите елементи в него са причинили сериозен стомашен дискомфорт. Още по-впечатляващо е Carneplastico. То представлява голямо цилиндрично печено телешко кюфте, пълнено с 11 вида варени зеленчуци и покрито с мед. Ястието е поставено върху основа от наденички и три златни сфери от пилешко месо.
На пръв поглед конструкцията изглежда сложна, но според описанието приготвянето ѝ всъщност е сравнително лесно.
Най-сложно за изпълнение е Aerovivanda. Това е ястие, което превръща храненето в пълно сетивно преживяване. В чинията има четвърт копър, маслина и захаросан плод. Към тях е добавен поднос с парчета кадифе, сатен и шкурка.
Има и точни инструкции: с дясната ръка се изяждат маслината, захаросаният плод и копърът, докато с лявата ръка посетителят трябва да докосва различните материи. Междувременно от скрит източник звучи музика от Вагнер, а сервитьор пръска парфюм в залата.
Цялата вечеря продължава около четири часа. Тя е замислена не просто като хранене, а като комбинация от храна, изкуство, музика, аромати и физически усещания.
Необичайните ястия са част от по-голяма идея. През декември 1930 г. Маринети публикува „Манифест на футуристичната кухня“, в който атакува традиционните представи за хранене. Един от основните му призиви е премахването на пастата – храна, която той определя като символ на старата италианска гастрономическа традиция.
Според Маринети храната влияе върху начина, по който човек мисли и действа. Затова футуристите искат да създадат нов тип човек – по-лек, по-подвижен и съобразен с бързия и технологичен свят, който движението си представя.
Идеята предизвиква международен отзвук и разделя публиката на привърженици на традиционната кухня и футуристи. Година след откриването на Santopalato Маринети и Филия публикуват книгата „La cucina futurista“, която събира техните гастрономически идеи и съдържа около 200 рецепти.
Сред рецептите има предложения, които днес звучат почти сюрреалистично.
„Aeroporto piccante“ („Пикантно летище) представлява руска салата с майонеза, върху която са подредени зелени елементи и сандвичи с портокал, белтъци и плодове. С червено оцветено масло и аншоа или сардини се оформят фигури на самолети.
„Terra di Pozzuoli e verde veronese“ комбинира захаросани цитрони с пържена и смляна сепия.
А „Plaka-Fame“ („Спирач на глада“) събира върху голям резен шунка суров салам, кисели краставички, маслини, риба тон, мариновани гъби и артишок, като всичко това е допълнено с аншоа, ананас и масло.
Въпреки амбициозните идеи футуристичната революция не успява да промени трайно италианската кухня. Taverna Santopalato затваря след няколко години заради финансови затруднения. Според Филия обаче ресторантът не е създаден преди всичко като успешен бизнес. Той е замислен като артистичен експеримент – начин теорията от „Манифеста на футуристичната кухня“ да бъде превърната в реално преживяване.
Футуристите не успяват да премахнат традиционната италианска кухня, но идеите им за комбинацията между храна, изкуство и сетивни преживявания намират отражение десетилетия по-късно в развитието на новата и молекулярната гастрономия.
Как едно приятно изкарване може да завърши с инцидент
Споразумението обхваща активи в 17 държави
Ето някои интересни факти за Независимостта