Инфлацията пак тръгна нагоре
Транспортът поскъпва най-силно през август
Не инвестирате? Ето колко пари губят европейците от спестявания
Свят
Един на всеки пет европейци няма никакви спестявания
Да не правии нищо със спестяванията си има цена и данните го потвърждават. Европейците губят средно по 294 евро покупателна способност за всеки 10 000 евро, които държат в банката си. Това показва проучване на Revolut, цитирано от Euronews.
Проучването показва, че 6,3 трилиона евро се намират в нискодоходни депозити в 20 страни от ЕС.
Алтернативната цена е по-голяма от инфлационната загуба
Сравнен с десетгодишната годишна доходност от 9,06% на MSCI Europe ETF, Revolut изчислява, че домакинствата губят средно по 638 евро на всеки 10 000 евро всяка година, като използват парични средства. Общо взето, това се равнява на 422 милиарда евро годишно капитал за растеж, който не достига до европейските предприятия.
Причините, поради които спестителите остават на място, се свеждат до три неща. Две трети никога не са сменяли банка за по-добра лихва, като 26% казват, че просто предпочитат съществуващата си банка, 18% смятат разликата за незначителна, а 15% не знаят къде да търсят.
Близо половината, 46%, погрешно преценяват коригираната спрямо инфлацията доходност, а 19% изобщо не знаят, че инфлацията влияе на парите им. Над половината използват множество финансови приложения, а сред тях 45% казват, че фрагментацията активно възпрепятства инвестирането.
Нещо повече, един на всеки пет европейци няма никакви спестявания.
Ако инерцията е толкова дълбока, очевидният въпрос е дали по-добри продукти могат да я преодолеят или е необходимо нещо по-силно, като например автоматичното записване, използвано за увеличаване на участието в пенсионните програми.
Сред тези, които не инвестират, проучването установи, че възприеманият риск е основната бариера за 29%, а липсата на знания за 27%.
Континент, разделен на три части
Регионалните модели са ясни. Централна и Източна Европа са изправени пред най-големите разлики между инфлацията и лихвените проценти по депозитите, водени от България с 2,3%, Словакия с 1,7% и Литва с 1,3%. Въпреки това, апетитът за инвестиране на малки суми е най-висок там, като 51% както в България, така и в Румъния са готови да започнат.
Западна и Южна Европа държат най-големите запаси от свободни средства, като Германия е с 1,9 трилиона евро, а Франция - с 588 милиарда евро, и са изправени пред разлика във възможностите от 6% до 7%.
Северна Европа има лихвени проценти по депозитите, които като цяло съответстват на инфлацията, но е с най-слаба осведоменост, като по-малко от 40% от анкетираните в Дания и Швеция разбират как инфлацията влияе върху дългосрочното богатство.
