България излиза от "сивия списък" за пране на пари: Какво означава това за страната?

Страната беше включена в списъка през октомври 2023 г.

България излиза от така наречения "сив списък" на държавите под засилено наблюдение заради слабости в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. Това съобщи премиерът Румен Радев, след като е бил уведомен от министъра на правосъдието Николай Найденов, който се намира в Париж.

Страната беше включена в списъка през октомври 2023 г. заради установени стратегически слабости в националната система за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма.

По думите на премиера досегашните опити за изваждане на България от списъка са били неуспешни заради липса на достатъчно експертиза или политическа воля. Той посочи, че излизането от него е било сред основните приоритети на правителството.

Какво представлява "сивият списък"?

"Сивият списък" се поддържа от Групата за финансови действия (FATF - Financial Action Task Force) - междуправителствена организация, създадена през 1989 г. по инициатива на държавите от Г-7. Тя разработва международни стандарти за противодействие на прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение. Организацията оценява законодателството, институционалния капацитет и практическата ефективност на мерките, които държавите прилагат срещу тези престъпления.

Официалното наименование на "сивия списък“ е "Юрисдикции под засилено наблюдение" (Jurisdictions under Increased Monitoring). В него FATF включва държави и територии, в чиито системи са установени стратегически слабости, но които са поели ангажимент да ги отстранят в сътрудничество с организацията. Това става чрез конкретен план за действие с определени срокове и мерки, чието изпълнение подлежи на периодична оценка.

FATF поддържа и отделен списък на юрисдикциите с най-сериозни стратегически слабости, известен като "черен списък". В него попадат държави, спрямо които организацията отправя призив за предприемане на действия за защита на международната финансова система. Към последната официална актуализация от 19 юни 2026 г. в него фигурират Северна Корея, Иран и Мианмар.

България ще излезе от „сивия списък“ за пране на пари

Официалният резултат не се очаква до последния ден от следващото пленарно заседание на FATF

Защо България беше включена в списъка?

България беше включена в "сивия списък" през октомври 2023 г. след оценка на FATF, която установи слабости в ефективността на националната система за противодействие на прането на пари и финансирането на тероризма.

През юни 2026 г. организацията направи първоначална оценка, че страната е изпълнила в значителна степен плана си за действие. Тогава обаче FATF посочи, че е необходима проверка на място, за да се установи дали предприетите реформи действително се прилагат и дали постигнатите резултати са устойчиви.

В официалния си документ от юни FATF отчита, че България е въвела национална стратегия и цялостен план за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Страната е засилила надзора, основан на оценка на риска, върху операторите на парични преводи, обменните бюра и посредниците при сделки с недвижими имоти и въведе изисквания за достъп до пазара за доставчиците на услуги с виртуални активи.

Румен Радев: България излиза от „сивия списък“ за пране на пари

Присъствието в този срамен списък е не само репутационна щета, но и проблем за икономиката и за гражданите, посочи премиерът

Какво означава излизането от списъка за бизнеса и гражданите?

Статутът на една държава в списъците на FATF е фактор, който международните банки и финансови институции могат да вземат предвид при оценката на риска. Макар включването в "сивия списък" да не води автоматично до ограничения върху всички финансови операции, то може да повлияе върху възприятието на международните партньори за надеждността на националната финансова система.

За компаниите това може да означава допълнителни въпроси и проверки при установяване на отношения с чуждестранни контрагенти, по-сложни процедури за доказване на произхода на средствата и допълнителни административни разходи.

Гражданите също могат да усетят подобни затруднения при международни преводи, получаване на доходи от чужбина, изпращане на средства на близки или извършване на плащания към чуждестранни институции.

В изявлението си Румен Радев посочи, че български граждани са били подлагани на допълнителни проверки, а понякога са получавали и откази за разплащания от чуждестранни банки. По думите му това е засягало работещи в чужбина българи, студенти и хора, получаващи доходи от международни организации.