Китай харчи милиони за този нов търговски маршрут - след това на пътя му застава война

Свят

„Едно село, две държави“ е бил слоганът на град Инджин в югозападната част на Китай

 

Стара туристическа табела разказва за границата с Мианмар, изградена само от „бамбукови огради, ровове и земни хребети“ - знак за лесните икономически отношения, които Пекин се е стремял да изгради със своя съсед. 

Сега границата, която BBC посети, е маркирана от висока метална ограда, минаваща през окръг Руили в провинция Юнан. На някои места оградата е покрита с бодлива тел и камери за наблюдение, пресича оризови полета и прекъсва някогашни улици.

Първоначално разделянето е наложено от строгите забрани на Китай за борба с пандемията. Но оттогава то се затвърждава от неразрешимата гражданска война в Мианмар, предизвикана от кървав преврат през 2021 г. Сега военният режим се бори за контрол в големи части от страната, включително в щата Шан по границата с Китай, където е претърпял някои от най-големите си загуби. 

Кризата на прага на страната - близо 2000-километрова граница - става скъпоструваща за Китай, който е инвестирал милиони долари в Мианмар за критичен търговски коридор.

Амбициозният план има за цел да свърже китайския югозапад, който няма излаз на море, с Индийския океан през Мианмар. Коридорът обаче се превърна в поле за битки между мианмарските бунтовници и армията на страната.

Пекин има влияние и над двете страни, но прекратяването на огъня, за което той посредничи през януари, се провали. Сега Пекин се насочи към военни учения по границата и строги думи. Министърът на външните работи Ван И беше последният дипломат, който посети столицата на Мианмар Най Пей Тау и се смята, че е отправил предупреждение към управляващия страната Мин Аун Хлайнг.

Конфликтите не са нещо ново за бедния щат Шан. Най-големият щат в Мианмар е основен източник на опиум и метамфетамин в света и дом на етнически армии, които отдавна се противопоставят на централизираното управление.

Но оживените икономически зони, създадени благодарение на китайските инвестиции, успяват да процъфтяват - до гражданската война.

Сега високоговорител предупреждава хората в Руили да не се приближават твърде близо до оградата, но това не пречи на китайски турист да пъхне ръката си между решетките на портата, за да си направи селфи. 

„Бирманците живеят като кучета“, казва Ли Мианжен. На малкия пазар, само на няколко крачки от граничния контролно-пропускателен пункт в град Руили, тя продава храни и напитки от Мианмар - като чай с мляко.

Ли, която изглежда на около 60 години, е продавала китайски дрехи през границата в Мюсе - основен източник на търговия с Китай. Но тя казва, че почти никой в града ѝ вече няма достатъчно пари.

Военната хунта на Мианмар все още контролира града, който е един от последните й пунктове в щата Шан. Но бунтовническите сили са завзели други гранични пунктове и ключова търговска зона по пътя към Мусе.

Ситуацията е довела хората до отчаяние, казва Ли. Тя знае за някои от тях, които са пресекли границата, за да спечелят само 10 юана - около един паунд и не повече от един долар - за да могат да се върнат в Мианмар и да „изхранят семействата си“.

Войната силно ограничи пътуванията в и от Мианмар и повечето разкази сега идват от онези, които са избягали или са намерили начини да се придвижват през границите, като например Ли. 

Тъй като не могат да получат пропуски за работа, които биха им позволили да влязат в Китай, семейството на Ли е блокирано в Мандалай, докато бунтовническите сили се приближават към втория по големина град в Мианмар.

„Чувствам се така, сякаш умирам от тревога“, казва Ли. „Тази война ни донесе толкова много нещастия. В кой момент всичко това ще приключи?“ 

 

Тридесет и една годишният Зин Аун (името е променено) е сред тези, които са успели да се измъкнат. Той работи в индустриален парк в покрайнините на Руили, където се произвеждат дрехи, електроника и автомобилни части, които се изпращат по целия свят.

Работници като него се наемат масово от Мианмар и се транспортират до тук от подкрепяни от китайското правителство фирми, които търсят евтина работна ръка. По приблизителни оценки те печелят около 2400 юана (450 долара) на месец, което е по-малко от заплатата на китайските им колеги.

 

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст