Какво поддържа световната икономика по време на енергийния шок?

Структурната промяна на световната икономика е ключова

Това е най-тежкият енергиен шок от 70-те години насам. Но какво всъщност държи световтата икономика, за да се избегне рязък спад? Отговорът е прост – нефтените резерми, рязкото повиишаване на енергийната ефективност и бумът на изкуствения интелект. Това показва анализ на The Wall Street Journal.

Въпреки затварянето на Ормузкия проток

Снимка: iStock

Една от големите изненади на кризата е устойчивостта на голяма част от глобалната икономика. Затварянето на Ормузкия проток е извадило от световните доставки около 13 милиона барела петрол дневно. В резултат на това Пакистан е изправен пред прекъсвания на електрозахранването, Филипините въведоха четиридневна работна седмица, а държави като Словения и Бангладеш ограничават потреблението на горива. Рискът от рецесия нараства с всеки ден, в който морският коридор остава блокиран. Цената на суровия петрол тип „Брент“ се е повишила с над 50% от момента на затварянето.

Въпреки това, в двата месеца след блокирането, много големи икономики продължават да функционират сравнително стабилно, за разлика от бързите сривове при предишни енергийни кризи през 70-те и 90-те години. Фондовите пазари дори достигат рекордни нива.

Тази устойчивост се обяснява с наличието на значителни енергийни резерви, политики за подкрепа на потребителите и компенсиращия ефект на бума на изкуствения интелект, който стимулира търговията и инвестициите, особено в САЩ и други развити икономики.

Промяната на световната икономика

Друг ключов фактор е дългосрочната промяна в структурата на световната икономика. Държавите постепенно са станали по-енергийно ефективни и произвеждат повече икономическа стойност с по-малко изразходвана енергия. От 2000 г. насам енергията, необходима за създаване на един долар БВП, е намаляла с около една трета в САЩ и Европа и с около 40% в Китай, сочат данни на Световната банка.

По думите на управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, по-високата енергийна ефективност „омекотява удара“ при подобни сътресения. МВФ прогнозира, че ако енергийните потоци през протока бъдат възстановени до средата на годината, глобалният растеж ще се забави само умерено до около 3,1% спрямо 3,4% през предходната година.

Съществува обаче риск ситуацията да се влоши, ако конфликтът продължи и протокът остане затворен. Въпреки че примирието между САЩ и Иран се спазва, все още няма споразумение за възстановяване на движението, а районът е обект и на блокади, свързани със санкционни политики.

Какво ще се случи при дълго продължение на конфликта?

Снимка: Getty/Istock

едните държави са най-силно засегнати, тъй като не разполагат с достатъчни резерви и не участват в технологичния бум. В някои страни недостигът вече води до спиране на производства, а високите цени на енергията натоварват публичните бюджети.

Ако Ормузкият проток остане затворен и през следващата година, МВФ предупреждава, че глобалният растеж през 2026 г. може да спадне до около 2%, което би доближило световната икономика до рецесия.

За разлика от кризата през 2022 г., когато руската инвазия в Украйна съвпадна с рязък скок на инфлацията, сега централните банки не са под същия натиск да повишават лихвите. Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка запазиха лихвените си равнища, докато оценяват ефектите от конфликта.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви, че икономическите перспективи остават силно несигурни и напрежението в Близкия изток допълнително увеличава тази несигурност.

Според анализатори началната позиция на икономиката е по-благоприятна в сравнение с 2022 г., а държавните разходи за отбрана и други приоритети също поддържат икономическата активност. Въпреки това се очаква ценовият натиск и недостигът да се усетят по-силно в следващите седмици.

След затварянето на протока правителствата предприемат мерки за стабилизиране на енергийните доставки и ограничаване на ценовия натиск. Ключова роля играят стратегическите резерви: Япония и Южна Корея разполагат с около 200 дни запаси, Европа с около 130 дни, а Китай със запаси, достатъчни за около 100 дни потребление.

Ролята на изкуствения интелект

Снимка: Getty/Istock

В Азия допълнителен компенсиращ фактор е силният износ. Бумът на изкуствения интелект увеличава търсенето в САЩ и други пазари на електроника, чипове и оборудване за центрове за данни. Износът на Япония е нараснал с 12% през март на годишна база, на Южна Корея с почти 50%, а на Тайван с 68%.

Според икономисти изкуственият интелект частично „замазва пукнатините“ в глобалната икономика. Основната причина за по-голямата устойчивост в сравнение с предишни енергийни кризи е по-високата енергийна ефективност и структурната промяна към по-малко енергоемки сектори като услуги, финанси и здравеопазване.

Важна роля играят и възобновяемите източници, както и технологичните подобрения в индустрията и домакинствата. Компании като германската „ТисенКруп“ намаляват потреблението чрез улавяне на отпадна топлина и по-ефективно оборудване, докато френската „Сен-Гобен“ използва изкуствен интелект за оптимизиране на енергийното потребление.

Според модели на МВФ подобни мерки след енергийната криза през 2022 г. са намалили с около една трета дългосрочните щети за европейската икономика.

Въпреки това икономисти предупреждават, че поредицата от глобални сътресения поставя въпроса доколко световната икономика може да издържи на нови шокове. Последиците от пандемията, енергийните кризи и търговските напрежения могат да оставят дълготрайни следи върху инвестициите, доверието и публичните финанси.

„Имаме поредица от шокове“, посочва Аадития Матту от Световната банка. Според него държавите, особено развиващите се, са изправени пред труден избор между краткосрочна подкрепа и дългосрочен растеж