Как спортистите от Бразилия си плащат Олимпийските игри като продават кафе по пътя

Свят

Пет десетилетия в икономическата история на Бразилия стават известни като периода на "café com leite" (кафе с мляко)

 

Олимпийският отбор на Бразилия от 1932 г. нямаше да стигне до Олимпийските игри в Лос Анджелис без кафе. Бразилските спортисти нямаха особен успех в олимпийските състезания. Но историята за уникалното пътуване на бразилския олимпийски отбор от 1932 г. до Олимпийските игри винаги ще има място както в олимпийските познания, така и в историята на кафето.

Кризата с кафето в Бразилия

През 1932 г. Бразилия е най-големият производител на кафе в света, като 80% от кафето в света идва от там. Кафе индустрията в Бразилия се разраства бързо през 50-те години от 1880 до 1930 г. Интересите на кафето в Сао Пауло доминират както в икономиката, така и в правителството, заедно с млечната промишленост. В резултат на това тези пет десетилетия стават известни като периода на "café com leite" (кафе с мляко) в историята на Бразилия.

Снимка: iStock

Когато Голямата депресия опустошава световната икономика, тя удря тежко бразилската кафе индустрия. Световните цени на кафето падат, а купувачите отменят договорите за кафе. Свръхпроизводството преди това е постоянен проблем, а след това се превръща в криза.

Правителството на президента Гетулио Варгас създава Националния съвет по кафето за борба с кризата с кафето. Съветът закупува част от реколтата от кафе в Сао Пауло, като го използва за  бартер. Например за обмен за жито от САЩ през 1931 г. и въглища от Германия през 1932 г. Също така съветът унищожава милиони торби с кафе, като ги изгаря или изхвърля в морето.

Финансиране на бразилския олимпийски отбор от 1932 г. с кафе

Кризата с кафето в Бразилия дава идеална възможност за нейните олимпийски спортисти. До този момент Бразилия е изпращала атлети на Олимпийските игри два пъти преди това. Деветнадесет бразилци се състезават в Антверпен през 1920 г., като бразилците печелят три медала в състезания по стрелба. През 1924 г. Бразилия изпраща 12 души на Олимпийските игри в Париж, но не печели нито един медал. Бразилия не участва в Игрите през 1928 г. в Амстердам.

През януари 1932 г. националната спортна федерация обявява, че Бразилия ще изпрати отбор на летните олимпийски игри в Лос Анджелис. През май американският посланик в Рио де Жанейро потвърждава участието на Бразилия в Търговската камара на Лос Анджелис. Той споделя новината, че Бразилия ще използва уникална схема за финансиране на отбора си. Бразилският олимпийски отбор от 1932 г. ще бъде захранван с кафе.

 

Спортната федерация на Бразилия наема търговски параход, за транспортиране на спортистите до Лос Анджелис. Националният съвет по кафето покрива разходите, като производителите на кафе се съгласяват да дарят хиляди торби с кафе. Планът е една част да бъдат продадени на пристанищата по пътя, а останалите в Калифорния.

Параходът напуска Рио де Жанейро на 25 юни. Според официалния доклад, публикуван от Комитета на Олимпийските игри през 1933 г., бразилската делегация включва 87 спортисти, заедно с 9 официални лица и служители и 13 членове на пресата. На кораба има и оркестър, приятели и членове на семейството на спортистите и други зрители.

Докладите за количеството кафе на борда също не са толкова точни. Повечето сметки определят товара от 55 000 торби кафе, докато други казват 50 000 торби. Така или иначе, това е голямо количество кафе, което се очаква да помогне на спортистите да си покрият раходите.

Снимка: iStock

Плавайки до Лос Анджелис по най-прекия маршрут през Панамския канал, корабът изминава около 7197 морски мили. Това е около 2000 мили повече, отколкото предишните олимпийски отбори на Бразилия пътуват, за да стигнат до Игрите през 1920 г. и 1924 г. в Европа.

Бразилците се надяват да продадат част от кафето в Порт ъф Спейн в Тринидад. Параходът спира там на 6 юли. Спортистите отиват на брега, за да тренират, но не успчват да продадат много от товара.

Когато стигат до Панамския канал, събраните пари са малко. За да избегнат транзитните такси по канала, бразилците твърдят, че пътуват с военноморски кораб. Носят две оръдия, но въпреки това не успяват да убедят бреговата охрана и се налага да си платят и таксите.

На 11 юли параходът Itaquicê преминава през Панамския канал с по-голямата част от кафето си, все още на борда. Тя е едва вторият кораб, плаващ под бразилски флаг, преминал през канала. В тихоокеанското пристанище Балбоа, бразилският отбор по водна топка побеждава отбор от Canal Zone с 20–0 в тренировъчен мач. След това се отправят към последния етап от пътуването си до Лос Анджелис.

На 9 юли, докато бразилските олимпийски атлети са още в морето, щатът Сао Пауло се разбунтува срещу федералното правителство на президента Варгас. Една последица от това, което стана известно като конституционалистката революция, е блокадата на главното пристанище за кафе в Сантос. Друга последица е забавянето на получаването на допълнителни средства от Бразилия за разходите на олимпийската делегация.

Снимка: iStock

 

Първоначално бразилците успяват  да съберат достатъчно пари, за да позволят на 24 от техните спортисти да платят необходимия 1 долар на човек, за да слязат. Още спортисти успяват да напуснат кораба и да отидат в олимпийското село през следващите няколко дни. Но други - най-малко 20, според новинарските съобщения - трябва да останат на Itaquicê и да забравят олимпийските си мечти.

Първите бразилски спортисти пристигат в олимпийското село

Междувременно Itaquicê разтоварва около 22 000 торби с кафе на пристанището на Лос Анджелис. Това е най-големия товар кафе, разтоварван някога в пристанището. Но около половината от товара с бразилско кафе все още остава да бъде продаден. И така, докато спортистите от Бразилия се подготвят за Олимпийските игри през 1932 г., останалото кафе от Бразилия отплава за Сан Франциско на Itaquicê на 25 юли.

За съжаление, бразилците не успяват да платят 600 долара такси за док в Лос Анджелис, преди да заминат. Корабът е задържан в Сан Франциско повече от седмица, докато правните трудности се разрешат.

Бразилските спортисти са регистрирани за учасие в спортовете мъжка атлетика (лека атлетика), мъжко и женско плуване, включително мъжка водна топка, гребане и стрелба.

 

Състезанията започват на 31 юли с различни леки дисциплини. Сред 18-те бразилци, регистрирани за състезания по лека атлетика, има някои първокласни спортисти с основателни надежди за олимпийски успех.

Сред звездите е Силвио де Магалаес Падила, бразилският и южноамерикански рекордьор на 100 и 400 метра с препятствия. Звездният спринтьор Хосе Ксавие де Алмейда показа най-доброто представяне в състезанията от първия ден. Той завърши втори в своята манша в първите изпитания на 100 метра. Той обаче не успява да премине през вторите изпитания.

Но първият ден от състезанието даде и най-добрия принос към бразилската олимпийска история от 1932 г. (освен кафето!), с любезното съдействие на бегача Адалберто Кардосо. Той е един от атлетите, които не успяват да слязат в Лос Анджелис. Но Кардосо е решен да се състезава на Олимпиадата. Той напуска кораба в Сан Франциско и отива на автостоп в Лос Анджелис. Пътувайки цяла нощ без сън, той пристигна на Олимпийския стадион само четири минути преди 17:30 часа, когато е стартът на бягането на 10 000 метра. След такова изпитание едва ли е изненадващо, ч завършва последен. Но и други спортисти, и зрители аплодират решителността на Кардосо като истински пример за олимпийския дух.

Когато Олимпийските игри през 1932 г. приключват в неделя, 14 август, „отборът на кафето“ на Бразилия се оказва равен с Уругвай за най-малко точки с четири. Бразилците нямат медали.

Най-накрая, на 4 август, Itaquicê получава разрешение да се върне в Лос Анджелис. Но се оказва, че купувачите на кафе в Сан Франциско са взели по-малко от очакваното и около 8000 торби все още са на борда.

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Последни публикации

 Позиция на България и активна роля на институциите по Доклада „Драги“ поиска бизнесът на експертна дискусия БГ Бизнес

Позиция на България и активна роля на институциите по Доклада „Драги“ поиска бизнесът на експертна дискусия

Green Transition Forum и БФИЕК събраха представители на правителството и бизнеса за експертен разговор по предложенията в Доклада и перспективите пред българската икономика

Бизнес Видео Подкаст