Каква е била инфлацията при всеки президент от Айзенхауер до Байдън?

Кой президент допусна най-голяма инфлация

 

Колко голям проблем е инфлацията? Според най-новите проучвания на Pew Research Center: Много голям. Американците класират инфлацията на първо място в списъка за проблеми, пред които е изправена страната, като 62% от анкетираните я описват като „много голям проблем“. 29% я описват като „умерено голям проблем“, 8% казват, че е „малък проблем“ и само 1% твърдят, че „изобщо не е проблем“.

Други опасения, които са класирани по-ниско в категорията „много голям проблем“, включват достъпността на здравеопазването (57%), насилието с оръжие (49%), изменението на климата (36%) и безработицата (25%), пише Yahoo Finance.

Ако инфлацията се смята за толкова голям проблем от мнозинството от американците, тогава вероятно това е и в съзнанието на хората, когато се отправят към урните. Но какво влияние всъщност имат президентите на САЩ върху нивата на инфлация?

Въпреки че президентът има значителна власт върху определени решения, които засягат икономиката, е трудно да се припишат макроикономическите успехи или провали на един лидер. Президентските решения, свързани с намаляване на данъците, бюджетни планове, пакети от стимули и други разходни инициативи, често имат за цел да тласнат инфлацията в определена посока. Но когато влязат в действие неочаквани външни събития – като войни, проблеми с веригата за доставки или природни бедствия – тези планове могат да се объркат.

Инфлацията в страната беше 2,9% към юли, най-ниската от 2021 г. За сравнение, нека видим как е изглеждала инфлацията при всеки президент след Дуайт Д. Айзенхауер.

Дуайт Д. Айзенхауер (1953-61)

Средна годишна инфлация: 1,4%

Айзенхауер ръководи темп на инфлация под средния в сравнение с следващите президенти. Неговото президентство беше значително повлияно от края на Корейската война през 1953 г., което помогна за стабилизиране на инфлационния натиск на военновременната икономика.

Айзенхауер се стреми към икономически растеж без инфлация и беше консервативен по отношение на разходните програми. Основната му цел беше да поддържа балансиран бюджет. Например, той избягва прекомерни военни и държавни разходи, за да създаде бюджетен излишък, който може да се използва за контролиране на инфлацията.

 

Джон Ф. Кенеди (1961-63)

Средна годишна инфлация: 1,1%

Краткият президентски мандат на Кенеди се характеризира с нисък среден процент на инфлация от 1,1%. Приписват му прекратяването на рецесията от 1961 г. чрез тежки разходи за дефицит под формата на повече от 1 милиард долара във фондове за помощ за магистрали, подкрепа за цените на земеделските стопанства и дивиденти по животозастраховане.

Значителни намаления на данъците, като намаляване на горната пределна данъчна ставка от 91% на 70%, бяха насочени към увеличаване на потребителските и бизнес разходите. В съчетание с разхлабени парични политики, които включват ниски лихвени проценти, тези стратегии спомогнаха за стимулиране на икономическия растеж, като същевременно задържаха инфлацията.

Линдън Б. Джонсън (1963-69)

Средна годишна инфлация: 2,6%

Линдън Б. Джонсън продължи експанзионистичната фискална политика на Кенеди, която доведе до увеличени потребителски разходи и бизнес инвестиции. Той също така увеличи програмите за държавни разходи, насочени към подобряване на социалното благосъстояние. През 1965 г., когато САЩ влизат във войната във Виетнам, военните разходи се увеличават, което води до инфлационен натиск.

Други фактори, като стегнат пазар на труда и съпротива срещу увеличаване на данъците, означават, че докато средният процент на инфлация през цялото президентство на Джонсън остава под средния в сравнение с другите президенти в този списък, инфлацията се покачва към края на неговия мандат, достигайки връх от 5,75% през 1969 г.

Ричард Никсън (1969-74)

Средна годишна инфлация: 5,7%

Въпреки че той наследи инфлационна икономика от самото начало, мандатът на Ричард Никсън претърпя допълнително увеличение на инфлацията. Увеличените разходи, свързани с войната във Виетнам, натовариха федералния бюджет.

През 1971 г. Никсън замразява заплатите и цените на стоките за 90 дни в опит да овладее инфлацията. Въпреки че проработи в краткосрочен план, това доведе до по-рязко покачване на инфлацията през следващите няколко години.

Като цяло мандатът на Никсън е категоризиран като период на стагфлация, в който високата инфлация беше съчетана със стагнация на растежа и високи нива на безработица.

Джералд Форд (1974-77)

Средна годишна инфлация: 8,0%

Един от първите ходове на Джералд Форд в офиса беше да обяви война на инфлацията. Той стартира програмата Whip Inflation Now през 1974 г., която се фокусира върху антиинфлационни инициативи за бизнеса и потребителите.

 

В крайна сметка неговата програма не спечели борбата с инфлацията. Външни фактори като петролното ембарго на Организацията на страните износителки на петрол от 1973 г. и тежестта на периода на стагфлация на предишната администрация се оказаха твърде голямо предизвикателство за антиинфлационните програми на Форд и той остави затруднена икономика на своя наследник.

Джими Картър (1977-81)

Средна годишна инфлация: 9,9%

Джими Картър влезе в труден икономически климат, когато пое управлението и не можа да направи много, за да спре инфлацията от по-нататъшно нарастване. Неговото президентство беше белязано от най-високия среден процент на инфлация в сравнение с всеки друг президент в този списък.

Някои от различните фактори, които повлияха на инфлацията през този период, включват продължаваща стагфлация от предишни администрации, петролната криза от 1979 г., която доведе до огромни скокове в цените на газа, липсата на доверие в държавните институции и глобалната икономика, която също изпитваше инфлационен натиск.

Роналд Рейгън (1981-89)

Средна годишна инфлация: 4,6%

Когато Роналд Рейгън встъпи в длъжност, страната се тресеше от повече от десетилетие на висока инфлация и слаб икономически растеж. Рейгън и неговата администрация се застъпваха за намаляване на данъците, намаляване на социалните разходи, увеличаване на военните разходи и по-малко регулации за бизнеса.

Снимка: Reuters

Тези политики станаха известни като Рейгъномика и бяха успешни в борбата с високата инфлация. От 1980 до 1988 г. инфлацията спада от 13,5% на 4,1%.

Джордж Х.У. Буш (1989-93)

Средна годишна инфлация: 4,3%

Инфлацията по времето на Джордж Х.У. Буш остана умерен. Страната все още се приспособяваше към по-ниските нива на инфлация на администрацията на Рейгън, когато началото на войната в Персийския залив през 1990 г. доведе до покачване на цените на петрола и увеличаване на политическото напрежение. След това кризата със спестяванията и заемите накара икономиката да навлезе в рецесия същата година.

Въпреки че беше изградил предизборната си кампания около обещанието да не повишава данъците, Буш беше принуден да увеличи данъците през 1990 г., за да се справи с бюджетния дефицит, причинен от тези икономически фактори.

Бил Клинтън (1993-2001)

Средна годишна инфлация: 2,6%

Президентският мандат на Бил Клинтън осигури ниво на инфлация, което беше най-ниското от управлението на Кенеди. Икономиката растеше стабилно със среден темп от 4%, средният семеен доход се увеличи, а безработицата достигна най-ниското си ниво от повече от 30 години.

В резултат на законодателството за намаляване на дефицита правителството създаде бюджетен излишък от 237 милиарда долара и намали държавния дълг. Клинтън управлява през сравнително мирен период без големи конфликти, които да разстроят икономиката, и на мандата му се гледа положително от гледна точка на икономическа стабилност.

Джордж У. Буш (2001-09)

Средна годишна инфлация: 2,8%

Мандатът на Джордж У. Буш се характеризираше с периоди на рецесия - първо през 2001 г., след това през 2008 г. - които държаха инфлацията под контрол. Малко след встъпването му в длъжност несигурността, причинена от терористичните атаки на 11 септември 2001 г., допринесе за допълнително забавяне на икономиката.

За да стимулира растежа, Буш приложи различни данъчни облекчения и програми за данъчни облекчения, които помогнаха за увеличаване на разходите и по-ниски лихвени проценти. Ниските лихвени проценти обаче изиграха голяма роля в бума на жилищния пазар и последвалия срив, който беше основен фактор за Голямата рецесия от 2007 до 2009 г., когато инфлацията се срина и икономиката претърпя дефлация.

 

Барак Обама (2009-17)

Средна годишна инфлация: 1,4%

Барак Обама встъпи в длъжност в средата на Голямата рецесия. Цените продължиха да растат и изпревариха растежа на заплатите, само с 2,0%, по време на първия му мандат. За да стимулира икономиката, Обама въведе американския Закон за възстановяване и реинвестиране, който включва 831 милиарда долара държавни разходи.

Обама се опита да разрасне икономиката без увеличаване на инфлацията през целия си мандат и инфлацията остана ниска дори въпреки глобалната несигурност на фона на Голямата рецесия.

Доналд Тръмп (2017-21)

Средна годишна инфлация: 1,9%

Президентството на Доналд Тръмп започна по време на период на икономическо възстановяване след Голямата рецесия. Той незабавно подписа Закона за намаляване на данъците и заетостта през 2017 г., който имаше за цел допълнително да стимулира растежа чрез намаляване на корпоративните и индивидуалните данъчни ставки.

Икономическите резултати на неговия мандат бяха силно повлияни от пандемията COVID-19, която имаше драстичен отрицателен ефект върху всички аспекти на икономиката. В отговор Тръмп прие Закона за 2 трилиона долара за коронавирусна помощ, който е най-известен с паричните безвъзмездни средства, които предоставят финансово облекчение за физически лица и фирми. Въпреки предизвикателствата на пандемията инфлацията остана ниска средно по време на президентството на Тръмп.

Джо Байдън (2021-24)

Средна годишна инфлация: 5,7%

Докато президентството на Джо Байдън все още не е приключило, то се характеризира с период на висока инфлация. По време на първите части от неговото президентство инфлацията достигна връх от 9% през 2022 г., преди да падне отново до около 3% през 2024 г.

Снимка: Getty Images

Глобални икономически фактори, като продължаващите проблеми с веригата за доставки след пандемията и нарастващите разходи за енергия поради войната в Украйна, изиграха основна роля в оформянето на инфлационния контекст на президентството на Байдън.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст