Плащаме до 600 евро за нощувка по родното Черноморие
Цените и тази година варират
Къде работниците в Европа получават най-високи заплати?
В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро
Нетното възнаграждение на работещите се различава значително в отделните части на Европа, като годишните нетни доходи варират от под 13 000 евро до над 54 000 евро. Макар че корекцията спрямо разходите за живот намалява разликите между Източна и Западна Европа, съществените неравенства остават. Според последните данни на Евростат служител със средна заплата в Люксембург получава над четири пъти по-висок нетен доход от работник в Унгария, преди Еuronews.
За неженен човек без деца, получаващ средна заплата, годишните нетни доходи варират от 12 967 евро в Унгария до 54 260 евро в Люксембург. Средната стойност за Европейския съюз през 2025 г. е 26 929 евро. Нетният доход представлява сумата, която остава след приспадане на данъците и социалноосигурителните вноски, а при домакинства с деца в изчисленията се включват и семейните помощи. Разликите между страните се обуславят от нивата на заплащане, данъчните режими, осигурителните системи и социалните политики.
Снимка:
iStock
Сред държавите с най-високи нетни доходи в ЕС лидер е Люксембург с 54 260 евро годишно. Следват Ирландия с 44 263 евро и Дания с 41 981 евро. Над 30 000 евро нетен доход отчитат още Нидерландия, Белгия, Швеция, Финландия, Германия и Франция. В същото време Испания и Италия остават под средното за ЕС равнище, като нетните доходи там са съответно 25 263 евро и 24 471 евро годишно.
В десет държави членки годишните нетни доходи са под 20 000 евро. Най-ниските стойности са регистрирани в Унгария, Румъния, Гърция, Словакия и Полша. Към тази група се нареждат още Латвия, Хърватия, Литва, Чехия и Португалия. Естония, Словения, Кипър и Малта се позиционират между 20 000 евро и средното за ЕС ниво. Отбелязва се също, че България е имала най-ниските нетни доходи в ЕС през 2024 г., но данните не са включени поради необходимост от допълнително потвърждение от Евростат.
Когато се отчетат разходите за живот чрез показателя покупателна способност (PPS), различията между държавите намаляват. Докато в номинално изражение доходите в най-богатата страна са 4,2 пъти по-високи от тези в най-бедната, след корекцията разликата се свива до 2,3 пъти. В тази класация Люксембург остава начело, а Гърция заема последното място. Румъния и Полша значително подобряват позициите си, докато държави като Дания губят места. По-ниските разходи за живот в Източна Европа частично компенсират по-ниските заплати и намаляват икономическата дистанция между Изтока и Запада.
Семейните помощи също оказват съществено влияние върху нетните доходи. При сравнение между сам човек без деца и семейство с един работещ родител и две деца Германия се откроява като най-щедрата държава, като нетният доход нараства с 53% – от 31 000 евро до 47 424 евро годишно. Значително увеличение се наблюдава и в Полша, Белгия и Австрия. Сред големите икономики Испания отчита най-малка разлика – едва 13%, докато Франция и Италия са съответно с 26% и 25%. Най-слаб ефект от семейните помощи се отчита в Кипър, Финландия и Швеция, въпреки че подкрепата за семействата там може да се предоставя и чрез други механизми.
