НАП ще ни уведомява с писма или телефонни обаждания за необявени или неточно декларирани доходи
Агенцията ще се свърже с лица, за които са установени неточности в декларираните данни
Историята предизвика бурни реакции и до днес, разказва експертът по киберсигурност Любомир Тулев
„В главата ми има чип, с който ме подслушват! Трябва да направите нещо“.
Това е съвсем реален случай от кариерата на експерта по киберсигурност Любомир Тулев, който в продължение на седем години работи в отдел „Киберпрестъпност“ при ГДБОП.
Историята се развива в един горещ августовски ден преди години, но чипирането е тема, която вълнува не малко хора във времето.
Развръзката на този случай е интересна и Любо я пресъздава по едновременно забавен, но и сериозен начин в новия епизод на Бизнес Видео Подкаст, но той засегна и други наистина сериозни акценти от практиката си.
„Голяма част от работата ми беше свързана с опазването на децата в онлайн пространството“, разказва Любо.
Това е най-уязвимата, но и най-активната група в интернет и те много по-трудно биха осъзнали, че са потенциални жертви на кибертормоз или заплахи.
Когато детето ни е в детската стая, то е в пълна безопасност
Това разбиране е много погрешно, категоричен е експертът. По думите му, всеки, който иска да навреди на децата ни, може да го направи през интернет.
Оказва се, че малките могат да бъдат обект на онлайн заплахи от 7-годишна възраст, което е повече от притеснително. Има обаче и сигнали, които издават, че детето е подложено на някакъв вид тормоз, за които можем да следим.
„Ако детето крие компютърния екран от нас и не ни споделя с кого пише, ако стои до късно и сърфира в интернет – това са знаци“, казва Тулев.
Той подчертава колко важна е ролята на родителите, които трябва да изградят комуникация с децата си и заедно да открият и изследват виртуалната среда, включително да познават мрежите, а също и новите приложения.
Имейлът като възможност за тормоз
Това е сред най-честите канали, по които се прилагат заплахи днес. Едно писмо, т.нар. „phishing”, може да съдържа прикачен файл, който в 90% от случаите е зловреден.
„Имейлът може да цели всяване на страх или смут“, казва експертът и припомня случаите на бомбени заплахи в българските училища в края на март.
Дори Любо и студентите му са потърпевши от тях, тъй като писмата са изпратени до Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), където той преподава.
„Казах на колегите, че не трябва да се притесняват, но лекциите бяха отменени“, спомня си той.
Ситуацията показа и слабостите на системите у нас, които Тулев определя по-скоро като неработещи, остарели и лесна мишена за хакерите.
„Сайтовете на училищата все едно са правени в часовете по труд и техника.“
Защитата в интернет не е на 100%
Той признава също и че няма как сигурността на една система да бъде гарантирана на 100%.
„Няма как да бъдеш изолиран виртуален остров. Киберсигурността се свежда до превенция на риска. Важното е каквото и да се случи, да се върнеш към нормален процес“, коментира Любо.
Това важи и за бизнеса, тъй като голяма част от компаниите обръщат внимание на защитата си, когато тя бъде пробита.
„Робърт Милър, който е бивш директор на ФБР, казва, че има два типа компании – такива, които са хакнати и които ще бъдат“, казва експертът.
През 2014 г. той е припознат от американското Федерално бюро за разследване като един от десетте активно работещи международни правоприлагащи служители, което се превръща и в двигател на промяна за Тулев.
Той решава, че ще опита нещо ново – след опита си в разследването на компютърни престъпления, днес Любо е в частния сектор, развива компания и заедно с екипа си работят върху сигурността на бизнеса.
Повече ще намерите във видеото.
Агенцията ще се свърже с лица, за които са установени неточности в декларираните данни
На 12 декември се очаква да има решение за влизането на България и по суша
През тази година стойността на криптовалутата е нараснала двойно