БГ Бизнес
Фирмата за топлинно счетоводство "Бруната" вече няма да се казва така
Ето от коя компания ще получавате новите си топлинни отчети
Не можеш да убедиш някого да гласува, като му казваш колко е прост
Предизборната кампания е слаба и скучна - няма кой да те напсува, смята PR експертът доц. Александър Христов
Наблюдаваме една кротка и вяла предизборна кампания. Това каза доц. Александър Христов от Център за анализи и кризисни комуникации в новия епизод на Бизнес Видео Подкаст.
Поканихме го, за да коментираме посланията, а също и начина, по който кандидатите за народни представители комуникират с избирателите си.
Слабата предизборна кампания има своето обяснение. Политическите сили по-скоро гледат към следващи избори, въпреки предстоящия вот на 2 април.
„В кампанията липсват ясни стратегии и хоризонт. Когато една стратегия се базира на конкретна идеология, посланията се натрупват“, смята PR експертът.
Политиците са все по-близо до хората, но позициите им претърпяват сериозни трансформации.
„Можем да видим всичко – от „Ние сме леви и сме против джендърите“ до голямата разделителна линия за еврото или Русия“, казва доц. Христов.
Джендъри, евро и Русия - за какво се „хванаха“ политиците в предизборната кампания
Политиците станаха изключително чувствителни, особено към темите, които вълнуват обществото. Такива са инфлацията, въвеждане на еврото и др.
„Тази чувствителност не е излишна, стига да се отнася до идеологията, която политическата сила защитава. Това би имало успех в дългосрочен план“, обяснява комуникационният експерт и допълва, че за целта трябва и да се говори разбираемо, за да бъдат убедени хората.
„Някои от политиците си мислят, че са в ролята на последна инстанция. Няма как да накараш някого да гласува насила, например, ако му обясняваш колко е прост“, казва доц. Христов.
По думите му, кандидатите действат и агресивно в посланията си, което капсулира избирателите. И колкото повече им се натяква, че трябва да гласуват, толкова повече те се отдръпват.
Снимка:
Александър Христов, личен архив
Ако някой не гласува, той има причина да го направи. Това е като да те накарат да се ожениш или омъжиш насила – ами ако няма за кого?
Разбира се, че е важно да се гласува, уточнява експертът, особено при ниска избирателна активност и разделение на политическите сили – фактори, които са предпоставка за нещо опасно.
„Така можем само да засилим влиянието на един пропутински президент и неговото пропутинско правителство“, смята PR специалистът.
Гласуването е и форма на отговорност, припомня той, но е категоричен, че е важно е да имаме правителство, което да прокара важните реформи.
„Трябва да прекъснем този путинизъм, който властва към момента“, казва доц. Христов.
Трябва да се гласува, но да има информационна кампания, извън всяка друга, с цел да промени вижданията на избирателите, които изпитват апатия към процеса – да се обясни какви са отговорностите, какви са последствията. Това е малко химера, но не е невъзможна.
Снимка:
bTV Бизнес екип
Самият той споделя, че гласува от 18-годишен и няма пропуснат вот. Дава си сметка обаче, че това е лична убеденост. И се връща към момент от миналото си, който определя като срамен.
„Това се случи на балотажа между Георги Първанов и Волен Сидеров през 2006 г. Гласувах с огромно отвращение за Първанов, защото другото щеше да се превърне в кошмар.“
Грешките, които правят кандидатите спрямо избирателите си
„Не вярвах, че ще го кажа, но най-опасното нещо е безличието. На български имаме един страхотен лаф - „Няма кой да те напсува“. Толкова си незабележим, толкова не ти обръщат внимание, че не само не те харесват, ами няма дори кой да те обиди“, смята експертът.
Снимка:
Александър Христов, личен архив
Такива играчи на политическата сцена има категорично. Има и друг фактор, разбира се, на който си заслужава да обърнем внимание – това е предстоящият местен вот.
„Изглежда, че партиите си пазят силите за изборите за местна власт. Може би затова са толкова пасивни в кампанията“, анализира PR специалистът.
Не отрича и активността, която проявяват някои от кандидатите. Всеки от тях си има своята аудитория и е важно да се вслушва както в нея, така и в експертите. В противен случай рискува да се превърне в посмешище.
