Строителството и промишлеността понижават бизнес климата в България
В търговията на дребно бизнес климатът се подобрява с 1,4 пункта
Ако тенденцията се запази, наемите могат да се повишат с още 217 евро до 2031 г.
Ново проучване на Европейската федерация за транспорт и околна среда (T&E) свързва нарастващия въздушен туризъм в седем европейски държави с повишаването на наемите и цените на жилищата. В анализа, изготвен от Фондация „Нова икономика“ (NEF), се посочва, че туристите, пристигащи със самолет, са един от факторите за поскъпването на жилищата, особено в Испания, цитира Еuronews.
Според анализа за периода 2019–2025 г. има ясна връзка между увеличаването на въздушния туристически поток в Испания, Португалия, Италия и Гърция и ръста на цените на жилищата и наемите. Обратната тенденция също е отчетена – в Белгия, Дания, Германия, Нидерландия и Полша, където въздушният туризъм е намалял, цените на жилищата също са отбелязали умерен спад.
Най-силно ефектът се наблюдава в Испания. За последните седем години броят на туристите, пристигащи по въздух, е нараснал с 12,8%, което според проучването е довело до средно увеличение на цените на жилищата с около 3800 евро, както и до поскъпване на наемите с до 236 евро или 1,7%. Ако тенденцията се запази, наемите могат да се повишат с още 217 евро до 2031 г. Самите автори обаче отбелязват, че ефектът е различен в отделните градове и региони и не може да бъде прилаган еднакво навсякъде.
В доклада се припомнят и данни на Банката на Испания, според които около 400 000 жилища се използват за туристическо или сезонно отдаване под наем, а всяка година се купуват средно по 50 000 имота като втори дом от испанци или чужденци. Въпреки това тези фактори сами по себе си не обясняват жилищната криза. Сред останалите причини се посочват недостигът на жилища, особено в големите градове, бюрократичните пречки, припокриващите се регулации между различните нива на управление, слабостите в градското планиране и недостигът на работна ръка.
Проучването обръща внимание и на по-широките икономически и екологични последици от туристическия бум. Според анализаторите летищата Мадрид-Барахас и Барселона Ел Прат са на път да изпреварят Схипхол в Амстердам по брой туристически пристигания, а Испания вече е инвестирала 12,9 млрд. евро в развитието на летищната инфраструктура. Данните показват още, че през последните пет години на Балеарските острови са се падали средно 9,2 туристи на жител, на Канарските острови – 4,9, а в Каталуния – 2, при средно 0,9 за Европа. През 2025 г. Испания и Италия вече са надминали нивата на авиационните емисии отпреди пандемията съответно с 14% и 10%, а туристическият сектор е бил отговорен за 8,8% от световните въглеродни емисии още през 2019 г.
В същото време проучването отбелязва, че заплатите и производителността не растат със същото темпо като туристическия поток. През 2023 г. хотелиерството и ресторантьорството са формирали 10% от всички отработени часове в Испания, но едва 5% от националната брутна добавена стойност, което според авторите е знак за ниска производителност. Освен това между 2008 и 2024 г. реалните възнаграждения в сектора са отбелязали лек спад, въпреки рекордния ръст на чуждестранните туристи и постепенното увеличение на минималната работна заплата през последните осем години.
В търговията на дребно бизнес климатът се подобрява с 1,4 пункта
Планът предвижда над 5 млрд. паунда да бъдат инвестирани в безпилотни системи и автономни технологии