Кой е третият основател на Apple, за когото никой не е чувал?

Сумата, която е изгубил е грандиозна

На 1 април 1976 г. Стив Джобс и Стив Возняк влизат в дома на Роналд Уейн, инженер, с когото са работили преди това в Atari.

Два часа по-късно след като разбират, че той е от „тяхната кръвна група“ Джобс и Возняк решават да стартират Apple с Уейн, подписвайки споразумение за партньорство, като се разбират дамата Стив да вземат по 45% дял в Apple.

Уейн получава 10% собственост, за да може да служи като решаващ глас или арбитър, ако Джобс и Возняк не са съгласни с определени решения на другия. Уейн, който по-късно описва себе си като „възрастният в стаята“ (той е на 40 години, докато Джобс е на 21, а Возняк на 26), е смятан за много „по-балансиран и разумен“.

Само 12 дни по-късно Уейн решава, че иска да напусне. Въпреки че „чувства, че проектът ще бъде успешен“, той знае, че може да има и „неравности по пътя“ към този успех, както и осъзнава бързо, че се набутва между шамарите на двамата властни съдружници.

В този етап от живота си той вече знае, че цената на бизнеса може да бъде висока, защото наскоро е фалирал компания с ротативки и заради това е прекарал две години в опити да се измъкне от значителна финансова дупка.

Камъчето на раздора 

Направена набързо сделка обаче обърква всичко. Една сутрин Стив Джобс успява съвсем сам да сключи договор с място, наречено The Byte Shop, с което се разбира да им продаде определен брой компютри. Този ход изисква взимане на заем от 15 000 долара за материалите, които са необходими на Возняк, за да стартира сглобяването.

Уплашен от лошата репутация на The Byte Shop, че са компания, която не не си плаща сметките, косата на Уейн буквално побелява за 24 часа.

„Ако тази сделка пропадне как ще върнем тези 15 хил. долара? Джобс и Возняк имат ли парите? Аз ли трябва да плащам? Да!“, размишлява той в онзи момент.

„Остарявах твърде бързо“, казва Уейн. „А тези двамата бяха вихрушки. Беше като да имаш тигър, който си хванал за опашката. Не можех да се справя с тези момчета.“

Така Уейн се отказа от дела си в компанията срещу 1500 долара.

Сега да облечем това в малко математика...

Колко скъпо е това решение? Акциите на основателя естествено се разреждат от увеличения капитал. По времето, когато Apple става публична през 1980 г., първоначалният дял от 45% собственост на Джобс се превръща в 11% дял. Ако беше запазил всичките си акции, първоначалните 10% на Уейн можеше да се превърнат в 2,5% дял от собствеността.

Тъй като Apple в момента има пазарна капитализация от приблизително 3 трилиона долара, това означава, че акциите на Уейн шяха да струват около 75 млрд. долара.

Разбира се, малко вероятно е Уейн да не е осребрил участието си поне частично по време на изкачването на компанията на върха. Още по-вероятно е да не е напуснал по собствено желание.

„Последното нещо, което исках да направя, беше да прекарам следващите 20 години от живота си в голям офис, заровен в документи“, казва Уейн.

Но все пак…

Въпреки това Уейн не съжалява за решението си. Нито трябва. Разбира се, погледнато назад изглежда като грешка. Но това е само в ретроспекция.

Информацията, която е имал по това време? Той току-що е сключил сделка с двама неопитни предприемачи, за да предприеме начинание към което няма никаква страст. Истинското призвание на Роналд винаги са били слот машините, а не в компютрите.

Накратко, Уейн взима правилното решение и десетилетия по-късно все още се чувства така.

Това е онзи абзац с чистия разум

Не забравяйте, че през 1976 г. Джобс не е Стив Джобс. Той е просто още един човек с мечта. И все пак, доста си се прецакал, Роналд Уейн.