БНБ пуска в обращение сребърна възпоменателна монета, посветена на българската гайда
На гърба на монетата е изобразено стилизирано изображение на двама гайдари
Ученикът също носи отговорност към образованието си, казва Даниела Тодорова, директор на ЧСУ "Българско школо"
Повече от половината български ученици нямат умения да се справят с проблеми от всекидневието. Това показаха данните от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която в края на миналата година обяви резултатите от последното издание на проучването през 2022 г.
„Българските ученици разполагат с много знания, но не знаят как да ги прилагат правилно в ежедневието си, как да правят причинно-следствени връзки. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е начинът да си успешен в 21 век“, каза в интервю за bTV в края на 2023 г. създателят на програмата PISA Андреас Шлайхер.
Резултатите са много притеснителни, още повече че се отнасят към уменията на 21 век и програмата е сериозен индикатор за образователната система. Защо българските ученици заемат това ниво коментира и Даниела Тодорова, директор на ЧСУ „Българско школо“ в поредицата „Корпоративни истории“.
В първата част вече си разказахме за основните предизвикателства, пред които е изправено частното образование в България, както и за водещите фактори при родителите, които избират този тип обучение за децата си.
„Българските ученици не са добре подготвени за уменията на бъдещето, които са ключови и при избор на професия“, казва Тодорова.
PISA е външен инструмент, който ни показва какво трябва да променим. Измерването на резултатите в образованието е болезнена за всички ни тема. Единствените обективни показатели у нас, от които се определя дали обучението ни е качествено, са националните външни оценявания.
„Затова търсим баланса – да подготвяме учениците за изпитите, но и да им създадем условия да развиват уменията си. В „Българско школо“ сме включили повече часове за проектни дейности, в които децата се сблъскват с реални казуси, за които търсят решения сами“, пояснява директорката.
Другата важна концепция се състои в умението да учим през целия живот. Училището е най-доброто място за това, но децата трябва да следват ролеви модел, трябва да имат нагласа да експериментират, да опитват и дори да сгрешат, да се научат как да излязат от ситуацията по най-добрия начин. Съществен момент в българското образование е мотивацията у децата.
„Ученето е самостоятелен процес, трябва да имаш вътрешен стремеж да се движиш, но и ние, учителите, не бива да допускаме да я губят“, казва Даниела Тодорова.
Което не изключва и ролята на родителите в развитието на учениците. Те трябва да бъдат по-ангажирани и да ги подкрепят. В образователните системи, които са на по-високо ниво, родителите са в пъти по-активни в това. Поддържат връзка и с преподавателите, които работят с децата им за добрите крайни резултати.
Къде е отговорността и на ученика?
„Нагласата в обществото ни не е конструктивна – имаме склонност да прехвърляме отговорността върху някой друг“, смята директорката на „Българско школо“.
А образованието е собствен път. Учителите могат да създават възможности и да отворят врати, но дали и как ще минеш през тях е личен избор на детето.
На гърба на монетата е изобразено стилизирано изображение на двама гайдари
Колко харчат пушачите на година за цигари
За китайските бизнесмени е много необичайно да отправят публични нападки към правителството