Защо парите във фискалния резерв намаляват? Отговорите от Министерството на финансите

От ведомството, оглавявано от вицепремиера Асен Василев, обясниха пред buisnessnovinite.bg и защо лихвите по държавния дълг се увеличават

В началото на миналата седмица се проведе трети търг за продажба на държавни ценни книжа в рамките на по-малко от 40 дни. Преди него Министерството на финансите успя да пласира чрез две емисии на вътрешния пазар (това са предимно банки, застрахователни и пенсионни дружества) общо 1 млрд. лв. И на двата аукциона всяка с обем от 500 се забеляза, че лихвите по дълга започват да се увеличават спрямо нивата от миналата година при това са с 3 до 4 пъти по-високи.

Всичко това означава, че в бъдеще държавата ще трябва да разходва повече пари, за да си плаща заемите, което от своя страна би намалило възможността на бюджета да финансира своите основни програми – за инвестиции, пенсии, здравеопазване.

Така се стигна до миналия понеделник, когато за първи път от години МФ не успя да продаде емисията си дълг, което не се беше случвало от години. 

В крайна сметка седем дни по-късно бе пусната емисия с по-къс матуритет и 500 млн. лв. под формата на ДЦК бяха пласирани успешно, но при  по-висока лихва.

На този фон БНБ в своя седмичен бюлетин на управление Емисионно посочи към 8 април, че по сметката Задължения към правителството и бюджетни организации, в която е значителна част от фискалния резерв е намаляла до 4,7 млрд. лв. Сумата е с над 3,6 млрд. лв. по-малко спрямо началото на годината. Около 4,5 млрд. лв. от фискалния резерв не може да се разходват, защото са част от т.нар. Държавнен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърен фонд и от средства по фонд "Козлодуй".

В тази връзка от bTV и businessnovinite.bg се обърнахме към Министерството на финансите с молба за коментар за случващото се на дълговия ни пазар, нарастващите лихви и и изпълнението на бюджета.

Ето какво отговориха от там

Парите във фискалния резерв

В отговора си от МФ посочиха на база на предварителните данни на Министерството на финансите за март изменението на фискалния резерв по депозити и сметки в БНБ и търговски банки намалява спрямо отчетеното към 31.12.2021 г. с около 2,9 млрд. лв.

Основен фактор за намалението на фискалния резерв за първото тримесечие на 2022 г. има отрицателното нетно финансиране за периода (-1,4 млрд. лв.), което се формира от емисии на ДЦК за периода в размер на 1 млрд. лв. и погашения по падежиращ дълг в размер на -2,4 млрд. лв. (ако включим и лихвите, разходите по обслужването на държавния дълг са в общ размер на 2,7 млрд. лв.), допълват от МФ

Друг фактор за намалението на фискалния резерв за периода са плащанията по:

  • Програмата за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия;
  • Програмата за компенсиране на операторите на електропреносната и на електроразпределителната мрежи за закупуване на количества електрическа енергия, потребена за технологични разходи; 
  • Програмата за компенсиране на битови клиенти на природен газ и топлофикационни дружества, използващи като основно гориво природен газ с подпомагане с фиксирана сума на един MWh; 
  • Програмата за компенсиране на непредвидените разходи на дружествата от отрасъл ВиК за потребена електрическа енергия.

Общият размер на плащанията по тези мерки за първото тримесечие на 2022 г. надвишава 1 млрд. лв.

Освен това, за първите три месеца на 2022 г. бяха изплатени и допълнителни суми към пенсиите на всички пенсионери в размер на 60 лева, одобрени с Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на прогнозирано преизпълнение на актуализираните разчети за приходите от данъци по държавния бюджет, допълват от ведомството оглавявано от Асен Василев.

Средствата, предназначени за изплащане на добавки към пенсиите за първите шест месеца на 2022 г. в размер на 750 млн. лв., бяха обезпечени в сметка за чужди средства на Националния осигурителен институт, като за периода януари-март извършените плащания са в размер на близо 0,4 млрд. лева. 

Движението по сметките във фискалния резерв и има ли повод за притеснение

Традиционно през първата половина на всеки календарен месец наличностите намаляват (с около 1,0-1,5 млрд. лв.), като основната причина за това е обстоятелството, че значителните месечни плащания (пенсии и др. социални плащания, предоставянето на субсидиите за общините и др.) са концентрирани основно в началото на месеца (до 7-мо число), а приходите с най-голяма тежест за месеца постъпват след средата на месеца, отчитат от Министерството на финасните

Това води до временно намаление в разполагаемия ресурс по сметки в обхвата на фискалния резерв, който се възстановява към средата на месеца с постъпването на главната част от приходите по сметките (около и след 14-то число на месеца поради сроковете за деклариране и внасяне на ДДС, акциз и др. данъци, които формират основната част от данъчните приходи), допълват от ведомството управяващя държавната хазна.

Отчитайки тези календарни ефекти, фискалният резерв след средата на месеца вече акумулира постъпленията от декларираните и внесени суми по задължения за ДДС и акциз за периода, което компенсира временния спад от началото на месеца.

businessnovinite.bg припомня, че правителството прие със свое решение, че НЕК да върне на държавата на 15 април в размер на близо 1,2 млрд. лв. за загубеното дело за оборудването на АЕЦ Белнене. Парите бяха отпуснати от правителството през 2016 г. и по план трябваше да бъдат погасени през 2023 г. Така, че още от утре поради рекордните приходи в държавната енергетика заради високите цени на тока, по бюджетните сметки ще постъпят посочените по-горе 1,2 млрд. лв.

От МФ посочват още, че статистиката на Управление „Емисионно“ на БНБ не включва в пълнота сметките, активите и вземанията, които съгласно разпоредбите на т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси се включват в показателя „фискален резерв“ и в този смисъл пряка съпоставка между двата показателя е некоректна от гледна точка на тяхното съдържание и обхват.

Защо лихвите по дълга вървят нагоре

Министерството на финансите обезпечава нуждите от финансиране на бюджета основно чрез емитиране на ценни книжа на вътрешния и външния капиталови пазари. Този подход е избран поради ефективността му при установяване на равновесната цена между търсенето и предлагането на дълг.

От друга страна, условията на дълговите пазари се променят в зависимост от действията на централните банки, които, наблюдавайки инфлацията и състоянието на икономиката, определят паричната политика, посочват от МФ

В условията на валутен борд и фиксиран обменен курс на лева към еврото пазарните лихвени нива по държавните ценни книжа на Република България са обвързани с лихвените нива по ценните книжа на страните от Еврозоната.

Поради тази причина и доходността по българския дълг в последните месеци расте заедно с доходностите по дълговете на тези страни вследствие на повишаващите се цени (включително на енергоносителите),  конфликта в Украйна, отрицателните ефекти от COVID кризата и поради повишеното парично предлагане през последните години в световен мащаб.

Рисковете пред изпълнението на бюджета

Развитието на бюджетните параметри през изминалите месеци от началото на годината до голяма степен следват сценария, заложен в разчетите към програмата за годината. Наред с това извънредната епидемична обстановка в страната вече е прекратена, считано от 01 април 2022 г., с което отпаднаха и основните ограничения за бизнеса, наложени поради пандемията.

Това до голяма степен също съответства на заложения сценарий в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. при допускане за запазване на ниските нива на разпространение на вируса през третото и четвъртото тримесечие на годината, се посочва още в отговорите от МФ до медията ни.

Основните предизвикателства при изпълнението на бюджета до края на годината се свързват основно с рискове, произтичащи от избухването на войната в Украйна, които на етапа на планиране не бе възможно да бъдат идентифицирани.

Поради известното забавяне на проявлението на протичащите промени върху бюджетните показатели, оценката за преките и косвените ефекти върху параметрите по изпълнението на бюджета в годишен план, породени от всички канали на въздействие, е възможно да се направи на следващ етап, след като бъде извършен анализ на протичащите процеси и проявилите се макроикономически и бюджетни ефекти.

Съответно тези ефекти следва да бъдат обвързани във фискалната рамка за годината при предстоящата актуализация на бюджета в средата на 2022 година, допълват от Министерството на финансите.

Автор: Спас Стамболски

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст