Къде в Европа работниците губят най-много от заплатата си?

Размерът на удръжките зависи и от семейното положение, както и от това дали човек има деца

Делът на доходите, който работниците губят чрез данъци и други задължителни удръжки, се различава значително в различните части на Европа. Основният въпрос за заетите обаче е колко реално остава в джоба им след облагане.  За да покаже това, Euronews Business използва данни на Евростат и изчислява нетните годишни доходи като дял от брутното възнаграждение, като така се получава т.нар. коефициент на изплащане.

На тази основа се определя какъв процент от брутната заплата отива за данъци и други удръжки. В някои случаи резултатът е дори отрицателен, което означава, че благодарение на семейни помощи и данъчни облекчения работниците получават повече нетно, отколкото е брутният им доход. Размерът на удръжките зависи и от семейното положение, както и от това дали човек има деца. Настоящият анализ се фокусира основно върху самотен работник без деца, но данните включват и други типове домакинства за сравнение.

Снимка: iStock

Според данни на Евростат за 2025 г., публикувани през 2026 г., делът на брутния доход, който отива за данъци и удръжки, варира от 15,1% в Кипър до 41,5% в Румъния, като средното ниво за ЕС е 29,1%. Средно в ЕС брутната заплата е 37 958 евро годишно, докато нетният доход е 26 929 евро, което означава, че 11 029 евро се удържат за данъци и социални вноски. Над една трета от доходите се удържат още в Литва, Белгия, Словения, Германия, Дания, Унгария, както и в Люксембург и Хърватия, докато в Гърция и Кипър делът е под 20%.

Сред големите икономики на ЕС Германия има най-висок дял на удръжки – 34,8%, докато Испания е с най-нисък – 22,1%. Франция достига 26,2%, а Италия 24,1%. Като цяло Южна Европа има по-ниски нива на облагане, докато по-високи дялове се срещат по-често в Централна и Източна Европа, а Западна Европа показва по-големи различия. В Северна Европа и Балтийските страни също се наблюдават значителни вариации, което показва, че географията сама по себе си не обяснява напълно разликите.

725 нови свръхбогати за пет години: Как Португалия се превърна в магнит за заможните?

Смята се, че значителна част от тези свръхбогати жители са чужденци, които избират Португалия за живот или инвестиции

Наличието на деца значително променя картината. За двойки с един работещ и деца делът на удръжките варира от -3,3% в Гърция до 33,4% в Румъния, като средното за ЕС пада до 8,0% спрямо 29,1% при самотни без деца. В Полша също се отчита отрицателен дял (-0,6%), което означава, че нетният доход надвишава брутния благодарение на помощи и данъчни облекчения. Разликата между държавите остава голяма, като само няколко страни надвишават 20% при този тип домакинства.

Сравнението между различните семейни модели показва най-големи разлики в Германия, където делът пада от 34,8% за сам човек без деца до едва 0,2% за двойка с един работещ и две деца – разлика от 34,6 процентни пункта. В същото време годишният брутен доход е еднакъв, но нетният доход при семействата с деца е значително по-висок, което показва ефекта на данъчните облекчения и помощи. При двойки с двама работещи и две деца делът на удръжките е по-нисък, отколкото при сам човек без деца във всички страни от ЕС с изключение на Гърция. Експерти подчертават, че общото данъчно бреме върху труда е по-важно от самия данък върху дохода, тъй като в някои държави социалните осигуровки формират по-голяма част от тежестта, отколкото самият подоходен данък.