Денят на данъчната свобода: Колко дни в годината работим за държавната хазна?

Финанси

Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на бюджета

Общо 134 дни работим за държавната хазна през 2024 г. Бюджетът за тази година залага консолидирани приходи в размер на 75,3 млрд. лв., изчисляват от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Приемайки, че за ден изработваме над 562 млн. лева – изчислено на база прогнозния размер на БВП от 206 млрд. лв. през 2024 г., то са нужни 134 дни за да попълним държавната хазна. Според календара, като отчетем и фактът, че годината е високосна, своеобразният Ден на данъчна свобода настъпва на 13 май 2024 г. Това е хипотетичната дата, на която бихме попълнили държавната хазна, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на бюджета

Тази дата стъпва на консолидираните приходи в хазната, но следва да отчитаме и големия бюджетен дефицит в последните години. През 2024 г. консолидираните държавни разходи са предвидени в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че дефицитът в държавните финанси се очаква да достигне 6,2 млрд. лв.

Тази сума се равнява на 11 допълнителни дни, в които икономиката трябва да работи само за бюджета, ако искаме да няма дефицит и да покрием всички разходи без да теглим нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и през 2025 и 2026 г., така че темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него ще бъде особено актуална в следващите години. 

Интересно е да се проследят всички канали, по които се финансират въпросните 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят 25,5 млрд. лв., в т.ч. 18,6 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и под 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка се финансират от облагане на потреблението. 

Преките данъци носят 12,9 млрд. лв., в т.ч. 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това са общо около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване достигат 17,7 млрд. лв., в т.ч. 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките финансират 22% от общата бюджетна рамка.

Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от бюджетната рамка. Други значими приходоизточници са имуществените данъци – близо 1,6 млрд. лв. приходи, и различните неданъчни приходи, в т.ч. 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи.

Общо неданъчните приходи финансират около 12% от бюджетната рамка. Към тях можем да прибавим и 660 млн. лв. годишна вноска от БНБ. Важна роля в бюджета играят помощите, като трансферите от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Близо 9% от общата бюджетна рамка се финансира от ЕС.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст