България се изкачва в класацията за икономическа свобода
Старият проблем обаче остава
Дълговата криза във Франция се задълбочава: Докъде може да стигне?
Всяка година френската държава харчи значително повече, отколкото събира от данъци
Разходите по заемите на Франция достигнаха най-високото си ниво от 2002 г. насам, а разликата спрямо Германия е най-голямата от 2011 г. насам. В продължение на почти десетилетие инвестирането във френски държавен дълг се смяташе за почти толкова сигурно, колкото и в германския. Това доверие обаче бързо се променя. Миналата седмица инвеститорите поискаха до 5% годишна доходност, за да отпускат заеми на френското правителство за 10 години - най-високата цена по този тип облигации от юли 2002 г. насам. Франция вече плаща повече за заемите си от Италия и Гърция, а това се отразява не само на пазара на облигации, но и на ипотеките, бизнес заемите и данъкоплатците, предава Еuronews.
Коренът на проблема е високият бюджетен дефицит. Всяка година френската държава харчи значително повече, отколкото събира от данъци, и заема средства, за да покрие разликата. Тази година дефицитът се очаква да достигне 5,4% от БВП при допустим лимит от 3% според правилата на ЕС. Натрупването на тези дефицити доведе френския публичен дълг до 3,6 трилиона евро през второто тримесечие на 2026 г., или 119% от БВП, спрямо 115,6% година по-рано. Проблемът се задълбочава, когато инвеститорите започнат да се съмняват дали правителството има реалистичен план за намаляване на дълга.
Снимка:
iStock
Правителството на малцинството на премиера Себастиан Льокорню представи проектобюджета за 2027 г., който предвижда около 54 млрд. евро икономии от разходи и допълнителни приходи. Целта е дефицитът да бъде свален до 5% от БВП през следващата година, като около две трети от корекцията трябва да дойдат от ограничаване на разходите, а една трета - от по-високи данъци и осигуровки. Предвиждат се икономии от по 6 млрд. евро в пенсионната и здравната система, а държавните разходи без лихвите и отбраната ще бъдат замразени в номинално изражение, което означава реално свиване на бюджетите след отчитане на инфлацията.
Мерките обаче не успокоиха пазарите, тъй като Льокорню няма парламентарно мнозинство, обсъждането на бюджета започва на 13 октомври, а президентските избори са насрочени за пролетта на 2027 г. Икономистът от BNP Paribas Стефан Колиак отбелязва, че Франция не е изпълнила бюджетните си цели в три от последните четири години. Междувременно растат и разходите за лихви и отбрана, а страната трябва да емитира нов дълг за 340 млрд. евро през 2027 г. - с 20 млрд. повече от тази година, заради падежа на заемите, взети по време на пандемията.
Нарастващото недоверие се вижда и в разликата между френските и германските облигации. Доходността по 10-годишния френски дълг достигна 5%, а премията спрямо германския еквивалент се увеличи до 152 базисни пункта, или 1,52 процентни пункта - нива, свързвани с дълговата криза в еврозоната от 2011 г. За Европейската централна банка ситуацията създава трудна дилема. Инфлацията в еврозоната през септември се повиши до 3,8%, което подкрепя аргументите за продължаващо затягане на политиката, докато напрежението на пазарите на държавни облигации създава основания за пауза и евентуална подкрепа.
ЕЦБ разполага с Инструмент за защита на преносната система, чрез който може да купува облигации при неоправдани пазарни сътресения, но използването му зависи от устойчивостта на дълга и спазването на фискалните правила. Това означава, че механизмът не е безусловна гаранция за разходите по френските заеми.
