Тези страни ще получат над 134 млн. евро от ЕС заради природни бедствия през 2025 г.
Средствата от Фонда за солидарност следва да покрият част от разходите за възстановяване
Всеки българин вади по 4600 лв., за да се покрият разходите на държавата
Финанси
Бюджетът за догодина - без реформи и с раздут дефицит
Бюджетът за догодина е без реформи и с раздут дефицит. Така икономисти определиха финансовата рамка на държавата и представиха алтернативен бюджет.
Българинът работи повече от половин година за държавата. Сметката за 2015 г. ще е по-солена. Изчисленията на Института за пазарна икономика показват, че всеки българин ще извади от джоба си близо 4600 лева, за да се покрият разходите на държавата като здравеопазване, администрация и транспорт.
Имаме и все повече заеми за плащане - ако миналата година дълговете на човек бяха 2500 лева, сега сумата е близо 3500 лева. Ако в сметката останат само работещите българи, тя става двойна. Най-много плащаме за пенсии, социални помощ и обезщетения - една трета от сметката към държавната хазна е именно за това. Лихвите по стари дългове всъщност са повече от разходите за култура, спорт и наука, взети заедно.
Станислав Илиев е зад бара вече осем години. Този път той получава сметката. За да работи държавата, трябва да плати над 4000 лева за тази година. „Това е внушителна сума. Ние плащаме здравни осигуровки, които реално включват много малък пакет от услуги”, казва Станислав.
Според икономистите ръстът на минималната заплата и осигурителните прагове допълнително натоварват бизнеса и застрашават работните места на хората без квалификация. Те настояват поне в образованието реформата да не се отлага и още догодина да има промени в закона за средното образование.
В омагьосания кръг на пазара на труда е попаднал и Станислав. Първоначално влиза зад бара временно - за да се издържа, докато следва приложна математика. Реализация по специалността си обаче така и не намира. Сега Станислав чака последните си документи и заминава в чужбина.
Икономистите са изчислили, че през 2015 г. България може да свие дефицита под 2%, като създаде повече стимули за плащане на данъци и осигуровки, и ореже разходите за администрация. За да се раздвижи на икономиката, ще помогне отпадането на данък „Лихва”, намаляването на налога за едноличните търговци и спирането на административното увеличаване на минималната заплата. За да има повече пари и в регионите, икономистите предлагат една пета от плоския данък, който така или иначе плащаме, да следва личната карта и да се връща в съответната община.
