Рисковете от кризата в Гърция за банковия сектор на Балканите

Вижте детайли за влиянието на гръцките банки във всяка една от страните на Балканите

Милиони хора в Албания, България, Македония, Румъния и Сърбия имат депозити в притежавани от гръцки компании местни банки, които могат да бъдат засегнати при възникване на мащабна банкова криза в Гърция, съобщи „Ройтерс”. По-долу вижте детайли за влиянието на гръцките банки във всяка една от страните, както и мерките, предприети от властите, за да ограничат рисковете за дъщерните дружества.

БЪЛГАРИЯ

Гръцките банки съставляват една пета от българската банкова система. Те включват четвъртата по големина в България кредитна институция „Обединена българска банка”, притежавана от „Национална банка на Гърция” (National Bank of Greece), и „Пощенска банка”, петата по големина кредитна институция в България, контролирана от „Юробанк-Гърция” (Greek Eurobank). Деветата по големина „Банка Пиреос България” се контролира от „Банка Пиреос Гърция”, а „Алфа банк” е банково подразделение на гръцката „Алфа банк”.

В доклад, потвърждаващ кредитния рейтинг на България, агенцията „Стандард енд Пуърс” отбелязва, че централната банка е предприела стъпки, за да подкрепи ликвидността на дъщерните дружества на гръцки банки, задължавайки ги да поддържат по-високи депозити в централната банка, да увеличат процента на ликвидните си наличности и да ограничат експозицията към банките-майки.

Гръцките банки на Балканите са готови за драматичен сценарий с Атина

Длъжностни лица твърдят, че са предприети мерки и дори гръцките банки да фалират, клоновете им ще оцелеят

„Българският банков сектор е в отлично състояние”, казва Любомир Митов, главен икономист в големия кредитор „Уникредит Булбанк”. „Не виждам никакъв риск за гръцките банки, които работят под строгия надзор на централната банка.  Положението се промени много от 2008 г. насам и тези банки не разчитат повече на своите „майки”. Те разчитат на депозити и нямат проблеми с ликвидността. Нямат кредити, дадени на гръцки компании.”   

РУМЪНИЯ

В Румъния работят четири банки с основен гръцки капитал: „Алфа банк Румъния”, „Пиреос  банк”, „Банкпост” (Bancpost), контролирана от „Юробанк Ергасиас” (Eurobank Ergasias), и „Банка Романеска” (Banca Romaneasca), контролирана от „Национална банка на Гърция”. Всички заедно съставляват 12 процента от банковите активи на Румъния.

Централната банка обяви, че гръцките дъщерни банки в Румъния са добре капитализирани. Последните данни показват, че средният им коефициент на капиталова адекватност е малко над 17% - над десетте процента задължителен коефициент, наложен от регулатора. Те също така са натрупали солидни портфолия от държавни ценни книжа, които при необходимост  им дават право на финансиране от централната банка.

АЛБАНИЯ

В Албания има три гръцки банки: дъщерни банки на „Национална банка на Гърция”, „Банка Пиреос  Тирана” и „Алфа банк”. Делът от всички банкови активи в Албания е 15,9%. „Това е по-ниско в сравнение с 2010, когато делът беше 20%”, казва за „Ройтерс” Клоди Шеху, директор на отдела за финансова стабилност на албанската централна банка.

Шеху казва, че централната банка е наложила на гръцките дъщерни банки минимален коефициент на капиталова адекватност от 14% - повече от 12-те процента, които се изискват за останалите банки. Трите гръцки банки имат коефициент на капиталова адекватност от над 17%. „Тези банки са добре капитализирани, ликвидни и могат да извършват навременни плащания независимо от ситуацията в Гърция”, казва Шеху.

МАКЕДОНИЯ

В Македония има две гръцки банки, които съставляват над 20 процента от всички активи в банковия сектор. Това са „Алфа банк АД, Скопие”, дъщерна на „Алфа банк”, и „Стопанска банка АД, Скопие”, притежавана от „Национална банка на Гърция”.

Съгласно македонските закони гръцките банки-майки не могат да намаляват основния си капитал под  10 процента, освен ако не го продадат на друг инвеститор. Представител на македонската централна банка, пожелал анонимност, заявява, че преди няколко месеца като предпазна мярка банката е дала инструкции гръцките банки да представят всекидневни доклади за транзакциите си с банките-майки.

Управителят на централната банка Димитар Богов след среща с президента Георге Иванов заявява: „Централната банка е взела всички мерки. Подготвили сме и допълнителен пакет от предпазни мерки в случай, че се развие на най-лошият сценарий.” В анализ на най-лошия сценарий, при срив на гръцките банки заради масово теглене на депозити, „Стандард банк” изчислява, че македонското правителство ще трябва да осигури 250 милиона евро, или около три процента от брутния вътрешен продукт, за да рекапитализира банките напълно – „нещо, което суверенът може да понесе”.

СЪРБИЯ

В Сърбия четири гръцки банки държат активи за около 4 милиарда долара, или 14 процента от всички банкови активи. Това са „Алфа банк”, „Юробанк ЕФГ”, „Пиреос банк” и „Войводанска банка” (Vojvodjanska Banka), част от групата на „Национална банка на Гърция”.

В писмен отговор на въпроси на „Ройтерс” централната банка на Сърбия съобщава, че е въвела „повишена степен на наблюдение над действията на четирите гръцки банки, особено над ликвидността им, над връзките им с основните групи и над събитията на международните пазари, свързани с банките в Гърция и техните дъщерни банки”.

Банката твърди, че „всекидневните доклади”, подавани от гръцките банки, не показват увеличен поток от средства към банките-майки, нито значително теглене на спестявания. Банката обяви, че гръцките дъщерни банки не са клонове, а отделни юридически дружества. Те имат строги ограничения за акционерите относно изтеглянето на капитали от дъщерните банки.

„Централната банка ще продължи да наблюдава банките с гръцки капитали и ако е необходимо, ще предприеме допълнителни мерки съгласно правомощията си, за да предотврати потенциално негативно влияние върху банковия сектор на Сърбия”, обяви още банката.