Хейли Бийбър носи обувки тип „свинско копито“ от Valentino за 1100 долара (СНИМКИ)
Стилистично обувките предлагат усещане за голота на пръстите
Цената на лошите кредити се плаща от всички, не само от длъжниците
Финанси
Председателят на Асоциацията на колекторските фирми Райна Миткова обаче потвърди, че в бранша лоши практики не липсват
Цената на лошите кредити се плаща от изрядните платци, а не от длъжниците. Има вълна от популизъм да се защитават само правата на длъжниците. Това посочи председателят на Асоциацията на колекторските фирми Райна Миткова в предаването „Тази събота” по bTV.
„10,9% от портфейла на кредитните институции са лоши кредити – това число е много високо. В Турция, например, която дори не е член на Европейския съюз, цифрата е по-малко от 3%. Цената на това тези хора да не си изпълняват отговорностите е висока за всички останали. Лихвите при кредитите са високи заради лошите кредити – това не се поема от „горките” длъжници, а от горките клиенти”, подчерта Миткова.
Тя е представител на асоциацията, в която влизат 15 фирми с дял от 75% от пазара за събиране на дългове, и призна, че действително в бранша има и некоректни фирми, които използват неетични методи за събиране на задължения.
„В България има над 80 такива фирми и не мога да кажа, че всички използват коректни практики. Има колеги, които прибягват до непозволени методи и те са добре известни в бранша”, призна тя.
Няколко лоши примера
Когато преди няколко месеца Петър Кашъмов останал без работа, той опитал да предоговори ипотечния си кредит, за да плаща по-малки вноски. От банката обещали, договорили се, но след два месеца Петър изненадващо разбрал, че е даден на частен съдебен изпълнител, осъден е и трябва да плати.
„В собствената ни държава живеем без никакви права и хора, институции, които имат малко повече власт, реално мачкат работещите”, оплака се потърпевшият пред bTV.
И друг прецедент - възрастно семейство без роднини продължава да получава писма и закани от колекторска фирма две години, след като и двамата са починали.
„Това според мен е недопустимо, тък като смятам, че всяка колекторска фирма има начин да провери към кого праща поканата и дали този човек е жив и живее на този адрес”, коментира съседката Лидия Делирадева.
Защо не плащаме – около 35% от хората обясняват това с липсата на работа, други обвиняват икономическата криза.
Силовите методи за събиране на дългове са в историята, уверяват колекторските фирми. Има обаче и некоректни събирачи.
„Трябва да се знае, че много често тези задължения, които са дадени на колекторски фирми, са погасени по давност. И реално погледнато колекторските фирми единственото, което правят, е да тормозят хората”, обясни адвокат Милен Михайлов.
Давността на задълженията е между 3 и 5 г одини.
Нуждата от регулация
Райна Миткова бе категорична, че е необходима е законодателна промяна, която да регулира дейността в бранша.
„Това беше и идеята на създаването на асоциацията - да се съблюдават етични правила и да се спазват правата и на клиентите, и на кредиторите”, посочи Миткова и призова кредиторите да избират внимателно партньорите си сред колекторските фирми.
„При продажбата на дългове клиентът става клиент на една институция, после се оказва клиент на друга. На практика всеки в България би могъл да изкупува дългове, затова тази роля на колекторската индустрия трябва да бъде регулирана – необходима е законодателна промяна, защото миналата година остана вратичка, така че могат в бранша да навлязат всякакви лица”, посочи тя.
По думите й, има различни практики за клиентите в затруднения. „Можем да се свързваме с клиента между 8:00 и 8:30 часа, има регулация колко чест да бъде този контакт – това има как да бъде регулирано”, коментира председателят на Асоциацията на колекторските фирми.
„Обикновено сме свидетели и на друго – клиентът крещи и обижда, а после представя фактите по друг начин, но разговорите обикновено се записват”, отбеляза още Миткова.
„Законът е много ясен и кредиторите използват пълния инструментариум – извънсъдебно събиране, нашата роля е да сме медиатор и да търсим най-бързото, най-евтиното решение. После се продължава по съдебен ред да се търсят правата на кредитора”, обясни Райна Миткова.
