Агенцията по заетостта отчете недостиг на сезонни работници

Най-много свободни работни места има в областта на селското, горското и рибното стопанство и животновъдството

Според последни данни на Агенцията по заетостта за през май 2013 г. за трети пореден месец у нас на пазара на труда най-много са се търсели сезонни работници в областта на селското, горското и рибното стопанство и животновъди, предаде БТА. Обявените места в сектора са над 1 200. Търсят се още над 780 готвачи и помощници в кухнята, както и над 720 сервитьори и бармани.

Според статистиката на Агенцията по заетостта за петия месец на годината има над 13 хиляди обявени вакантни работни места, или с 3 772 по-малко свободни работни места сравнено с предходния месец април.

Тенденцията е работодателите преобладаващо да търсят наемни работници за сезонна дейност. В преработвателната промишленост се търсят над 3 200 души, в търговията - над 1 700 души. В хотелиерството и ресторантьорството - над 1 500 и др.

Според анализ на Евростат пикът на свободните работни места в ЕС е бил през 2007 г., когато връхната точка е била 2,2%.

За 2012 г. вакантните работни места е бил най-голям в Малта – 3,4%, Германия (2,6%), Белгия (2,4 на сто) и Финландия (2,2 на сто). Най-нисък дял на незаети позиции има в Латвия, Полша и Португалия (от 0,4 % до 0,5%).

България запазва нивото на държави като Словакия, Ирландия, Гърция и Словения, които отчитат показател около средната граница за ЕС - 1,5 процентни пункта. В тази зона попадат и страни като Испания, Франция и Кипър.

Според най-новите данни на Европейския портал за професионална мобилност - в средата на юли т. г. броят на вакантните работни места в ЕС е надхвърлил 1,4 милиона броя. Най-много вакантни работни места са обявени в Германия - над 265 хиляди, Белгия и Великобритания - по около 80 хиляди, Франция -48 хиляди, Австрия - 44 хиляди, Полша - 40 хиляди, Швеция - 33 хиляди.

Най-малко заявени вакантни места има в следните страни: Лихтенщайн, Исландия, Люксембург, Малта. Според експертите подобряването на пазара на труда в ЕС идва от модернизирането и укрепването на сектора, както и от свалянето на всякакви пречки пред мобилността на работниците в цяла Европа, а също и с управлението на икономическата миграция.