Трима български студенти разказват за живота си в Лондон

От 2020 година Великобритания не е членка на Европейския съюз, което доведе до много промени. Една от основните разлика за чуждениците са по-високите адмиснистративни такси, както и тези в образователния сектор. След Брекзит студентите от ЕС се класифицират като международни и подлежат на по-високи такси за обучение и редица изиквания за постоянно пребиваване. Въпреки това, данни на британския съвет показват, че над 120 хиляди европейци избират да продължат образоването в Великобритания. Разговаряме с трима студенти – Лора, Ева и Николай, които ни споделят за предизвикателствата във Великобритания.

Снимка: Ева Ангелов

Ева завършва гимназия тази година и заминава за Лондон. Избира да учи международно право и политология в Queen Mary University of London.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

„Високото ниво на образование беше една от основните причини да запиша в Великобритания. Не намирах друг университет, които да отговаря толкова на интересите ми. Специалността, която избрах, я няма никъде другаде и системата ми позволява да практикувам навсякъде по света след завършването. В други страни фокусът е насочен към политиката на конкретната държава и това ограничава възможностите за развитие.“

Трима студенти разказват за кризата със студентските общежития в Нидерландия

Как се живее между високите наеми и големите мечти

Важна роля играе унивеситетската базата и местоположението. Тя го определя като „малък квартал“, който разполага с цялостен кампус и се намира в близост до центъра. За нея достъпът до централните части на града е ключов, защото това улеснява социализацията и срещите с хора от цял свят. В най-предпочитаните университети в Лондон има хора от над 170 страни. А какви такси се крият зад тяхното обучение?

„Таксите в Великобритания нямат големи разлики спрямо университетите. Условно те се разделят на две групи. Едната е за така наречените „местни“ студенти, а другата за чужденци. Като „местни“ в Англия се определят, както постоянните жители на страната, така и хората родени в Обединеното кралство или Северна Ирландия. Израстнала съм в България, но съм родена в Дъблин и сега плащам по-ниската такса за обучение.“ – сподели още Ева.

Това са разликите в таксите сред предпочитаните университети в Лондон. За местните те могат да бъдат платени от държата чрез заем, който трябва да се върне след завършването. Изплащането започва, когато човекът достигне около 28 000£ годишен доход. За чужденците не се предлага такъв тип помощ. В повечето случай цените са местни са фиксирани, като разлики може да има при чуждестранните студенти.

• Queen Mary University of London

Такса за местни: £9250

Такса за чужденци: £27 900

• City, University of London

Такса за местни: £9250

Такса за чужденци: £19 950 - £22 500

• University of Westminster, London

Такса за местни: £9250

Такса за чужденци: £17 000

*Цените са в паунд и са изведени след проверка в официални сайтове на университетите.

Ева плаща такса за местни студенти, но въпреки това промяна в цените на наемите – няма. Някои университети разполагат с общежития, каквито ползва и тя. Те са позволени само през първата година и таксата им е около 200£ седмично. След това студентите трябва да намерят частно общежитие или квартира. Техните цени варират основно спрямо местоположението, като са около 300–400£ на седмица. Освен по-високите такси и наемите, на чуждестранните студенти не са позволени заеми, а за работещите има разлики в заплатите.

Трима български студенти за бригадите в САЩ: Колко струва и успяха ли да излязат на печалба?

Екипът на bTV Бизнес Новините се свърза с Анна-Мария, Максим и Маргарита, които разказват повече за бригадите

Ева Ангелова: „Колкото по-млад си, толкова по-ниска е заплатата ти“ 

Заплатите там зависят основно от възрастта, а не от професионалния опит или образованието. Тя споделя още, че голяма част от хранителните продукти са на същите цени или дори на по-ниски. По-скъп е социалният живот, което се дължи на по-високия страндарт.

Николай Жеков: „В Англия можеш да си позволиш неща, които за българите са лукс“

Николай Жеков е запознат с живота в Англия преди и след промените. 

Той живее в Лондон от над 6 години и вече има британски статут. След като завършва гимназия, той свиква с начина на живот и решава да остане там, въпреки различния стандарт.

„Тук не се придава толкова много стойност на материалните неща. Марковите дрехи или скъпата техника се смятат за нормални и не са трудно постижими. Стандарта на живот е висок, но за мен основен разход са наемите. Трябва да имаш стабилна работа, за да живееш добре. Например, картата ми за метро е 40£ седмично, като мога да ползвам единствено тази линия“

Той учи право и има британски статут, затова държавата му помага финансово с образованието. За него най-голям разход е общежитието.

Снимка: Николай Жеков

Средните частни наеми в Обединеното кралство са се увеличили с 8,7% през 12-те месеца до октомври 2024 г., според Службата за национална статистика (ONS). Според данните годишните увеличения са достигнали 9,2%. Наемателите плащат със 105£ повече всеки месец средно, отколкото преди година. В Лондон те трябва да намерят допълнителни 204£ всеки месец.

Снимка: Лора Костова

За Лора Костова не само наемите са скъпи, но и таксата за обучение. Тази година тя завърша „Журналистика“ в City University.  

„Дълго време се чудех, какво точно да запиша. Програмата за журналистика в Лондон ми хареса и сестра ми живее там от много време, което имаше значение.  Не исках да живея на общежитие и знаех, че тя ще ми помогне с всичко и мога да живея с нея.“

Образованието й струва около 17 000£, но всяка годинасе увеличава. За нея едно от най-големите предизвикателства е намирането на работа.

По ваш сигнал: Мизерия в студентски общежития

Наемът за това общежитие е 64 лв. на месец

Лора: „В продължение на 2 години CV-то ми отиваше в боклука.“

След Брекзит много компании във Англия започват да съкращават хора и всички си търсят работа. Намирането на стаж също е почти невъзможно, особено за кадри без опит.

„Кандидатствах за работа в рамките на 2 години и никъде не ме взимаха. Работодателите винаги питат, дали имаш нужда от спонсорство или виза. Когато тя изтече, компанията е длъжна да плаща за нея, иначе не можеш да работиш. Проблемът беше, че те не искаха изобщо да продължат с кандидатурата ми, когато отбелязвах нужда от помощ.“

Предизвикателствата за младите хора във Великобритания са много, но това не ги кара да се откажат от живота си там. Те вярват, че големият град им дава несравним опит в международна среда.  

*Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет за вземане на инвестиционно решение. 

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN

Продължи да четеш