Нови правила за земеделците: По-дълги договори за земя, нов модел за напояване и защита от щети

Ето какъв нов закон се подготвя

Подготвя се пакет от нови закони и промени, които засягат земеделските производители. Един от основните приоритети на Комисията по земеделие е промените на ключови закони, нов Закон за кооперирането, реформа на правилата за ползване на земеделската земя и нов модел за управление на водата за напояване. Това посочва Тодор Джиков, зам.-председател на комисията, цитиран от Agri.bg.

По-дълги договори за земеделска земя

Един от основните проблеми, които се обсъждат, е краткият срок на договорите за ползване на земеделска земя. По данни, представени от Тодор Джиков, над 85% от земята в България се обработва по едногодишни договори. Това затруднява земеделците да планират дългосрочни инвестиции. Ако един производител не знае дали ще може да използва дадена земя следващата година, той трудно би инвестирал в напояване, отводняване или друга инфраструктура.

Проблемът е особено сериозен при биологичното производство и агроекологичните ангажименти, които могат да продължават между пет и седем години. Затова се подготвя нова нормативна рамка за поземлените отношения. Като пример се проучва моделът във Франция, където договорите за наем и аренда обикновено са с минимален срок от девет години, а едногодишните договори са по-скоро изключение.

Фермерите ще бъдат насърчавани да се обединяват

До края на 2026 г. един от приоритетите е подготовката на нов Закон за кооперирането. Целта е земеделските производители да бъдат насърчавани да се обединяват, за да имат по-силна позиция при преговори с големите търговски вериги. Обсъждат се различни стимули за това, включително данъчни облекчения и специални финансови инструменти чрез Българската банка за развитие.

Според Джиков изграждането на работещ модел на коопериране няма да стане бързо и може да отнеме между пет и десет години. Очакванията са поне самият законопроект да бъде внесен в Народното събрание до края на годината.

Въглеродът вече има цена: Как българските ниви се превръщат в нов източник на доход

Как българска компания измерва въглерода в нивите

Нов модел за разпределение на водата за напояване

Снимка: bTV

Предвиждат се промени и в Закона за водите. Очаква се предложенията да бъдат представени за обществено обсъждане до март 2027 г. Идеята е България да приложи модел, използван в Испания и Италия. В него земеделците, които използват един и същ водоизточник, могат да се обединят във водни сдружения, асоциации или кооперативи.

Това може да са производители, които използват вода от един язовир, река, сондажни кладенци или друга обща точка за водоползване. Държавата ще запази контрола върху водния ресурс. Съответната Басейнова дирекция ще определя какво количество вода е налично за конкретната стопанска година.

Самите водоползватели ще разпределят това количество помежду си според обработваните площи и нуждите от напояване. Предвижда се тези сдружения да събират средства от членовете си и да ги използват за поддръжка и развитие на напоителната инфраструктура.

Обсъжда се и специален финансов продукт чрез Българската банка за развитие, който да подпомага ремонта, обновяването и изграждането на напоителни съоръжения.

Нови правила при щети от животни и кражби на продукция

Предвиждат се промени и в Закона за опазване на земеделските земи. Според Джиков действащата нормативна рамка не е променяна съществено от 1974 г. и вече не отговаря на проблемите, пред които са изправени земеделците.

Сред тях са щетите от диви, безстопанствени и домашни животни, както и кражбите на земеделска продукция. Особено сериозен проблем са безстопанствените животни, които могат да нанесат значителни щети на земеделските стопанства.

Подготвят се още промени

Паралелно с това се работи и по промени в Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По тях вече са направени предложения съвместно с Министерството на земеделието и представителите на сектора.

Предстои земеделският сектор и изпълнителната власт да определят кои законопроекти да бъдат внесени първи в парламента. Целта е множеството подготвяни промени да бъдат подредени по приоритет, за да може работата по тях да приключи възможно най-бързо.