Петролът доближи 100 долара за барел на фона на ескалацията в Близкия изток
Ръстът на цените на петрола оказа натиск върху азиатските фондови пазари
Въглеродът вече има цена: Как българските ниви се превръщат в нов източник на доход
Как българска компания измерва въглерода в нивите
Въглеродното земеделие набира скорост, но пазарът все още е доброволен. Carbonsafe разчита на реални почвени проби, за да доказва натрупването на въглерод и да го превръща във въглеродни кредити. Българската компания Carbonsafe работи с фермери, като измерва количеството въглерод в почвата и при доказано увеличение го превръща във въглеродни кредити. Те могат да бъдат купувани от компании, които търсят начин да компенсират част от своите емисии.
„Този пазар е чисто доброволен към този момент“, казва в рубриката ни ESG Чавдар Маринов, главен изпълнителен директор на Carbonsafe. По думите му интересът в България все още не е голям, но компанията вече работи с партньори от Европейския съюз и извън него.
450 000 кредита и още една проверка
Carbonsafe вече е приключила втори верификационен цикъл – процесът, при който се проверяват резултатите и се издават въглеродни кредити.
„Имаме заверен доклад преди един месец, в който са ни заверени 450 000 въглеродни кредита“, посочва Маринов.
Тези кредити обаче не остават без допълнителна проверка. В момента те преминават през още един независим одит, който трябва да даде рейтинг на проектите и кредитите. Причината е една от най-големите слабости на пазара – как купувачът може да бъде сигурен, че зад един въглероден кредит действително стои реално задържан въглерод?
Не само модел
Именно тук Carbonsafe поставя един от основните си акценти. Компанията твърди, че разчита на ежегодно вземане на почвени проби от всички земеделски площи в програмата, а не само на математически модели.
„Нашият модел на работа е ежегодно взимане на почвени проби на 100% по нивите в три дълбочини и обследването им в акредитирана лаборатория“, обяснява Маринов.
Пробите се вземат на дълбочини от 0 до 30, от 30 до 60 и от 60 до 90 сантиметра. Компанията използва и независим сателитен анализатор като допълнителен начин за проверка на информацията. По думите на Маринов този подход е важен, защото количеството въглерод може да се различава значително дори между съседни земеделски площи.
„Не може да заключиш на база на корелация, че автоматично тези практики са валидни за другото поле“, казва той.
Причината според него е, че върху резултата влияят множество фактори като водата, наклонът на терена, индексът на влагата и близостта до дренажни линии.
Как фермерът променя начина си на работа?
За да се увеличи въглеродът в почвата, компанията препоръчва промени в земеделските практики. Сред тях са по-малко агресивни обработки, по-малко влизания с техника, по-ниска употреба на пестициди и торове и ограничаване на изразходваното гориво. Една от основните цели е да се запази влагата в почвата.
„Целта е да направим всичко възможно да я задържим в почвата“, казва Маринов.
Сред препоръките е и след жътвата растителните остатъци да останат разпръснати върху полето, вместо почвата да остава гола за дълъг период. Друга практика е използването на покривни култури – растения, които се засаждат след основната култура и помагат почвата да остане покрита и да задържа влагата.
Какви точно практики се използват зависи от конкретното състояние на почвата и от резултатите от агрохимичните анализи.
Кой купува въглерода?
Въглеродните кредити се купуват от компании, които имат емисии и търсят начини да ги компенсират.
„Купуват ги компании, които са замърсители“, казва Маринов, като уточнява, че не е необходимо компанията да управлява фабрика, за да има въглероден отпечатък.
Тук обаче идва и един от най-спорните въпроси около въглеродните кредити – рискът от greenwashing. Маринов признава, че на пазара вероятно има и такива случаи. Според него решението е в по-строгото доказване на реалния резултат.
„Докато нямаш пълен набор, направен от почвени проби, моделите не работят“, заявява той.
Защо Carbonsafe задържа 75% от кредитите?
Компанията е въвела и допълнителен механизъм за ограничаване на риска от надценяване на количеството задържан въглерод.
„Задържаме 75% от кредитите, докато не се потвърдят резултатите за почвения въглерод от лабораториите за следващия верификационен цикъл“, обяснява Маринов.
Едва след като следващото измерване потвърди ново увеличение на въглерода, задържаната част се освобождава. Така компанията се опитва да гарантира, че няма да бъдат издадени повече кредити, отколкото реално може да бъде доказано.
Нов пазар, но и ново мислене
Според Маринов най-голямото предизвикателство за развитието на въглеродното земеделие в България не е само пазарът, а промяната в начина на мислене на самите земеделци.
„Най-важното е да си променят мисленето земеделците, защото много от тях вече сами виждат, че те не могат да продължават по този начин“, казва той.
По думите му все повече производители вече търсят промяна, включително и по-възрастни земеделци. В сектора навлиза и ново поколение, което също може да ускори промяната.
Какво следва за пазара?
Маринов очаква въглеродният пазар да продължи да се развива през следващите пет години, но прогнозира, че няма да оцелеят всички проекти.
„Ще оцелеят само проекти и програми, които са с голям интегритет“, казва той.
Според него бъдещето ще принадлежи на проектите, които могат да докажат реалния резултат не само за купувача на кредита, но и за земеделеца, почвата и обществото.
Carbonsafe води разговори с чуждестранни партньори за дългосрочни договори за изкупуване на кредити. Целта е да бъде осигурена по-голяма финансова предвидимост както за компанията, така и за земеделските производители.
„Това е скъп бизнес“, посочва Маринов, като допълва, че фермерите също влагат допълнителен ресурс за прилагането на новите практики.
Компанията очаква и развитието на европейската регулаторна рамка за въглеродните поглъщания и въглеродното земеделие.
За Маринов именно ясните правила и доказването на реалния резултат ще бъдат ключови за бъдещето на пазара.
„Никой не иска да си купи кредит, който не е реален“, казва той.
ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ВИЖТЕ ТУК:
