БГ Бизнес
На летище София откриха най-големия безмитен магазин в България
Новата зона е изпълнена по най-модерните съвременни европейски и световни стандарти
ИПИ: Политическата нестабилност ще нанесе голяма щета на финансите в България
БГ Бизнес
В анализа се посочва, че през последните 20-на г. БВП на човек от населението у нас постепенно изминава пътя от под 30% до 55% от средните нива за ЕС
Политическата нестабилност на България ще нанесе голяма щета на финансовата стабилност. Това се вижда от анализ на Института за пазарна икономика.
"През последните две десетилетия преминахме през поне три икономически кризи и пет служебни кабинета. Дълбоките рецесии бяха през 2009 г. и 2020 г., породени от външни шокове - първият път от глобална финансова криза, а вторият път от пандемия. В периода 2012-2014 г. пък имахме много нисък растеж, като през 2013 г. дори отчетохме спад на БВП. Два от тези три икономически отрязъка от историята на страната се преплитат и/или биват следвани от периоди на политическа нестабилност и управление на служебни правителства. Тази обвързаност на икономическото развитие на страната и политическите кризи е хубаво да се изследва по-внимателно", обясняват от ИПИ.
Две десетилетия на догонване и ролята на политическите кризи
В анализа се посочва, че през последните 20-на години брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България постепенно изминава пътя от под 30% до 55% от средните нива за Европейския съюз.
От института подчертават, че въпреки всички кризи и предизвикателства, първите две десетилетия на 21-ви век са години на растеж и постепенно скъсяване на разликата със средноевропейския стандарт на живот.
"Първите 10 г. за периода между 1999 и 2000 г. БВП на човек в България е на нива от под 30% от средното за ЕС, като това реално е базата, от която тръгват годините на растеж. За период от 10 години до 2010 г., икономиката на страната отбелязва сериозен ръст и БВП на човек достига до нива от 45% от средното за ЕС. Във всяка една от тези години, въпреки рецесията от 2009 г., България е догонвала средноевропейските нива, тоест скъсявала е разликата – най-често с по 1 процентен пункт на година, но в някои случаи и по-бързо", обясняват от ИПИ.
"Вторите 10 г. за периода от 2010 до 2020 г. БВП на човек в България достига от 45 до 55% от средните нива за ЕС. Тук отново имам устойчиво догонване, макар и с по-нисък темп, като вече има и две години, в които не скъсяваме разликата – това са 2013 г., когато икономиката на страната отчита малък спад и 2021 г., когато растежът в България е по-нисък от средния за ЕС", допълват от института.
Те подчертават, че двата периода, в които не догонваме Европа в последните 20 г., са периодите на политически кризи и служебни кабинети.
"Първият е 2013 г., когато дойде първият служебен кабинет в новото хилядолетие, последва правителството на Орешарски и дълга политическа нестабилност. През 2014 г. се стигна до затварянето на КТБ, нов служебен кабинет и чак към края на годината се намери по-стабилно политическо решение. Вторият е 2021 г., когато преминахме през два поредни служебни кабинета и цяла година на гласуване, докато се намери някаква формула за управление", добавят от ИПИ.
Държавният дълг във времена на политически кризи
Първото десетилетие от разглеждания период държавният дълг се свива чувствително от над 70% от БВП през 2000 г. до около 15% през 2010 г. Интересно, че тук ефектът на рецесията от 2009 г. не е толкова драматичен – има леко покачване на дълга, но в рамките на 2-3 проценти пункта. Второто десетилетие е различно, като дългът нараства от въпросните 15% през 2010 г. до 25% през 2020 г. Скокът всъщност е през 2014 г., когато растежът е нисък, бяхме в политическа криза и служебни правителства, фалира КТБ – четвъртата най-голяма банка тогава. След известен спад на държавния дълг в годините на растеж, пандемията донесе ново покачване през 2020 г., анализират от ИПИ.
От института подчертават, че ефектът на ниския растеж и политическата нестабилност през 2013-2014 г. върху дълга е по-голям от този на кризата от 2009 г. и пандемията от 2020 г.
Според ИПИ България успява да реагира по-добре на външните шокове, докато вътрешните проблеми и политическата нестабилност могат да нанесат по-голяма щета на финансовата стабилност.
"Предстоящият дебат за актуализацията на бюджета ще бъде важен, тъй като натрупването на множество идеи за компенсации може да покачи дефицита, а от там и държавния дълг", добавят от ИПИ.
Докато в периода 2000-2010 г. имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие на 21-ви век държавният дълг нарастват чувствително в номинал, категорични са от ИПИ.
Номиналният ръст на държавния дълг се наблюдава в четири периода:
1. Кризата след рецесията от 2009 г.;
2. Политическата нестабилност и фалита на КТБ от 2014 г.;
3. Пандемията от 2020 г.;
4. Политическата нестабилност от 2021 г.
"Това са и периодите с по-голям бюджетен дефицит, което неизбежно води и до ръст на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване, тук също се вижда, че политическата нестабилност води до по-високи нива на дълга", добавя ИПИ.
Заключението показва, че две поредни десетилетия сме в дълги периоди на икономически растеж и постепенно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен план предизвикателството е как и третото десетилетие да е такова на изпреварващ растеж и догонване.
