Европа затяга правилата за козметиката: кои съставки са забранени и какво се променя през 2027 г.

Забраната на TPO вече промени пазара на гел лаковете

От две години Европейският съюз затяга изискванията към състава на козметичните продукти с нови забрани и ограничения. Често тези забрани касаят парфюми, продукти за коса, дезодоранти, козметика за нокти и грижа за кожата. Част от промените вече се прилагат от 2025 г, както и от май 2026 г., а други ще изискват адаптиране на продуктите през следващите години. Междувременно Европейската комисия подготвя ново изменение на законодателството, което предвижда допълнителни забрани за определени оцветители и съставки в козметиката.

На 1 май 2026 г. започна прилагането на Регламент (ЕС) 2026/78, с който се изменя европейското законодателство за козметичните продукти. Промените са свързани основно с вещества, класифицирани като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията, известни като CMR вещества. Регламентът добавя нови вещества към списъка на забранените съставки и променя условията за употреба на други. Сред засегнатите вещества са някои съединения на среброто, хексилсалицилатът и съставки, използвани като консерванти. За определени приложения са въведени ограничения за концентрацията, а в други случаи употребата е забранена, пише Eur-lex.

Например среброто на прах с микрометрови размери може да се използва като оцветител в пасти за зъби и води за уста само при определени условия и в концентрация до 0,05%. За хексилсалицилата, използван в ароматизирани продукти и други козметични формули, също са определени максимални концентрации в зависимост от вида на продукта. Промените засягат и веществата о-фенилфенол и натриев о-фенилфенат, които могат да се използват като консерванти при конкретни условия и ограничения.

Предизвикателство пред маникюристите: Европейска забрана засяга пазара на гел лакове

През 2025 година световният пазар за грижа за ноктите се очаква да достигне приходи от 12 млрд. долара

Регламентът се прилага пряко във всички държави членки на ЕС. Това означава, че производителите, вносителите и дистрибуторите трябва да гарантират, че предлаганите от тях продукти отговарят на новите изисквания.

Друг важен нормативен акт е Регламент (ЕС) 2026/909 на Европейската комисия от 27 април 2026 г. Той въвежда нови ограничения и актуализира съществуващите правила за редица вещества в козметичните продукти. Сред тях са бензилсалицилатът, трифенилфосфатът, цитралът, някои съставки, съдържащи алуминий, и определени оцветители за коса. Трифенилфосфатът, известен под INCI наименованието Triphenyl Phosphate, е включен в списъка на забранените козметични съставки. Регламентът предвижда също промени в условията за употреба на бензилсалицилат, използван като ароматна съставка, както и на определени вещества в продуктите за боядисване на коса.

Новите изисквания обхващат и някои съставки, използвани в дезодоранти и антиперспиранти, както и UV филтъра Diethylamino Hydroxybenzoyl Hexyl Benzoate (DHHB).

Регламентът влиза в сила през май 2026 г., но предвижда преходни срокове за съответствие. От 1 януари 2027 г. няма да могат да се пускат на пазара продукти, които не отговарят на новите изисквания. От 1 юли 2028 г. ще се прилага и забраната за предоставяне на пазара на такива продукти.

Какво се подготвя за 2027 г.?

Следващата стъпка в европейската регулаторна рамка е свързана с ново изменение на Регламент (ЕО) № 1223/2009 относно козметичните продукти. На 8 юли 2026 г. Европейската комисия нотифицира проект за регламент, който предвижда забрани и ограничения за допълнителни вещества. Крайният срок за коментари по проекта беше 6 септември 2026 г.

Предложението има две основни направления. Първото е свързано с новата класификация на определени вещества като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията. Второто включва допълнителни ограничения въз основа на научни оценки за безопасността на конкретни козметични съставки. Сред веществата, за които се предвиждат забрани, са Benzophenone-1, Benzophenone-2, Basic Brown 16 и Basic Blue 99. Проектът предвижда също забрана за аналози на простагландините, използвани в определени козметични продукти.

Бензофеноните и някои от посочените оцветители могат да се срещат в различни козметични формули, включително в продукти за оцветяване. Аналозите на простагландините са от особен интерес за пазара на продукти за мигли и вежди. Проектът предвижда и актуализиране на ограниченията за бутилиран хидроксианизол (BHA), бутилпарабен, канабидиол (CBD) и наноформата на хидроксиапатита. За тези вещества се предвиждат конкретни условия за употреба, а не непременно пълна забрана.

Тази европейска страна забранява поставянето на малък душ гел и шампоан в хотелите

Основната цел на мярката е да се насърчат повторната употреба и рециклирането

Забраната на TPO вече промени пазара на гел лаковете

Един от най-ясните примери за отражението на европейските правила върху козметичния бизнес е забраната на TPO - Trimethylbenzoyl Diphenylphosphine Oxide. Съставката се използваше в някои UV/LED гел лакове, за да подпомага втвърдяването им под въздействието на светлина.

От 1 септември 2025 г. употребата на TPO в козметични продукти е забранена в ЕС. Ограничението се отнася и до професионалната употреба в салоните за маникюр, включително на продукти, закупени преди тази дата. Това не означава, че всички гел лакове са забранени. Ограничението се отнася до продуктите, съдържащи конкретната съставка. Производителите могат да предлагат алтернативни формули, които отговарят на европейските изисквания.

Случаят показва как промяна в нормативната уредба може да засегне не само производителите на козметика, но и вносителите, търговците и професионалистите, които използват съответните продукти.

Европейските правила изискват козметичните продукти, предлагани на пазара, да отговарят на определени стандарти за безопасност. Когато се въвеждат нови ограничения, производителите трябва да преценят дали съществуващите формули продължават да отговарят на изискванията, или е необходимо да бъдат променени. За бизнеса това може да означава допълнителни разходи за разработване и изпитване на нови формули, актуализиране на документацията, промени в етикетите и адаптиране на веригите за доставки. За потребителите промените не означават непременно, че продуктите ще поскъпнат или ще изчезнат от магазините. Ефектът зависи от конкретната съставка, наличието на алтернативи, разходите за преформулиране и решенията на производителите.