Коя държава облага бензина с най-високи данъци?
Данъчното облагане на бензина включва основно акциз и ДДС
Ето при колко дни неплатен отпуск губите трудов стаж
Кога се използва този тип отпуск?
Отпускът е начин да се поддържа баланса между личния и професионалния живот. Разбира се, не всеки отпуск е свързан с ваканция или планирано събитие. Съвременният свят е изключително динамичен, като често ни се налага да отсъстваме от работа поради непредвидими обстоятелства.
Броят дни платен годишен отпуск е ограничен и невинаги е достатъчен, за да покрие всички възникнали ситуации. Друг начин да се справим с личните предизвикателства и нужди е неплатеният годишен отпуск. В тази статия ще разглеждаме законовата рамка, поставена от Кодекса на труда, видовете неплатен отпуск и процедурата по заявяването му, както и практическите аспекти на това отсъствие.
Особености на неплатения годишен отпуск
Както е ясно и от самото му наименования, неплатеният годишен отпуск дава възможност на служителя да отсъства от работа за определен период от време, без това да му бъде заплатено.
Според Кодекса на труда използването на този вид отсъствие няма пряка връзка с използването на полагаемия платен отпуск. Натрупаният стаж също не оказва влияние т.е. правото на този тип отпуск, не е обвързано с конкретния трудов стаж, до момента на заявяването на отсъствието, пише TIMEOFF.GURU.
По отношение на броя дни, които могат да бъдат използвани, в Кодекса е посочено, че стандартният им брой е 30 на година, но това не изключва строго и случаи, в които служител използва повече дни. Според правилата, ако човек ползва повече от 30 дни неплатен отпуск, то за дните след тези 30 няма да има полагаем трудов стаж. Това може да има последици за осигурителния му стаж и правото на обезщетения, свързани с пенсиониране.
„Неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в този кодекс, в друг закон или в акт на Министерския съвет“, пише в Кодекса на труда.
Това означава, че правилото за 30-те работни дни може да има изрично предвидени от закона изключения. Такъв пример са временните мерки, въведени по време на пандемията от COVID-19.
Кога се използва този тип отпуск?
Преди да разгледаме случаите, в които най-често служителите прибягват до използване на неплатен отпуск, е важно да уточним някои детайли. Липсата на възнаграждение по време на това отсъствие не променя процеса по управлението му. Всеки служител отново е длъжен да подаде заявление по стандартния вътрешен ред, установен в компанията. Разбира се, и тази молба би могла да бъде отказана от страна на работодателя, но би следвало да се изтъкнат причините за отказа, като е възможно и да бъде предложен друг период, в който работникът да се възползва от неплатения си отпуск. Обратно на този случай, работодателят няма право и да принуждава служителите си да излизат в такъв отпуск.
Както вече установихме, в Кодексът на труда не се изисква неплатения отпуск да бъде използва след изчерпването на броя дни ПГО. В този смисъл всеки служител може сам да прецени кога да се възползва от това свое право - дали да бъде при възникването на непредвидени ангажименти от лично естество, граждански задължения или просто за почивка.
Да речем, че колега Х има останали 10 дни ПГО за настоящата година, но планира да ги използва по време на зимния сезон, за отиде на ски със семейството си. Неочаквано през есента се налага да пътува до друг град в страната, за да уреди имуществен въпрос. Той избира да използва 3 дни неплатен отпуск, за да може да разполага с остатъка от 10 дни, които вече е предвидил за използване в края на годината. По-често срещаната практика е работниците да използват неплатен отпуск, след като вече нямат налични дни платен - без значение дали лицето е новоназначено и разполага с по-малки полагаеми дни или просто е изразходвало всички за текущата година.
По време на неплатен отпуск не се начисляват социални осигуровки. За този период обаче се изисква плащане на здравни осигуровки съгласно чл. 40, ал. 1, буква б) от Закона за здравното осигуряване. Ако служителят в неплатен отпуск не се осигурява на друго основание, осигурителната вноска се изчислява върху половината от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Тази вноска се покрива изцяло от осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово искане, и от работодателя – когато отпускът е за отглеждане на дете съгласно чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствени причини и престой. Друго важно уточнение е, че за периода на неплатен отпуск, служителят не получава доход и следователно не се дължи данък общ доход по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Има ли ограничение в размера на дните, които можем да заявим?
Няма лимит на ползване при този тип отсъствие, но има едно съществено разграничение, което всеки служител следва да има предвид преди да подаде заявката си за неплатен отпуск. В КТ е посочено, че ако този отпуск е в рамките на 30 работни дни от една календарна година, ще бъде признат за трудов стаж. В случай, че работникът иска да използва повече дни, те няма да бъдат признати, което може да има последици за осигурителния му стаж и правото на обезщетения, свързани с пенсиониране или други социални придобивки.
Единственото изключение тук е, когато става въпрос за неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст по чл. 167а от Кодекса на труда. След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 165, ал. 1 всеки от родителите (осиновителите), работещи по трудово правоотношение, имат право на неплатен отпуск в размер на 6 месеца, в случай, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Този тип отсъствие се признава за трудов и осигурителен стаж.
Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN
