Близо 1 млн. българи не търсят работа - най-много са жените (ВИДЕО)

Безработните се насочват сами към бюрата по труда, неактивните се нуждаят от стимул, за да работят

В края на миналата седмица Агенцията по заетостта изнесе информация - нова оценка на общия брой на неактивните в трудоспособна възраст. Оказва се, че те надхвърлят 1 млн. души.

Въпреки че пълен анализ на неактивността и характеристиките ѝ на АЗ все още не е достъпен, могат да бъдат набелязани няколко аспекта за тази група, която изглежда все по-голяма на фона на данните за ниската безработица и по-трудното намиране на кадри.

Снимка: bTV Бизнес екип

Данни на НСИ позволяват относително детайлен поглед към хората извън работната сила. Негативният елемент е, че сред тези над 1 млн. души 928 хил. не желаят да работят. От тях 423 хил. са част от някаква форма на образование, като очакванията са те да навлязат на пазара на труда в близко бъдеще, при това с висше или поне със средно образование.

Как се отговаря на въпроса: „Каква заплата очакваш?“

Този въпрос е един от най-трудните за отговаряне на интервю за работа

Заболяване или нетрудоспособност възпрепятстват 140 хил. души от активност на пазара на труда у нас, който за тях е трудно достъпен. Семейни причини и лични проблеми пък спират 235 хил. души – 2/3 от тях са жени, което отразява и ролята им в семейството.

От гледна точка на урбанизацията големият брой неактивни – 713 хиляди – са в градовете, където са струпани почти всички нови и свободни работни места.

Така описаните характеристики са индикация, че единен подход към неактивните е невъзможен, както и че при част от тях активирането изглежда почти невъзможно – такива са, да речем, жените в домакинството.

Това не значи, че няма мерки, които биха могли поне в известна степен да променят данните в позитивна посока. Агенция по заетостта предлага регистър на неактивните, който да съдържа техните характеристики, особености и индивидуални потребности.

Снимка: iStock

Намирането включва активен подход – докато безработните се насочват сами към бюрата по труда, неактивните се нуждаят от побутване към допълнителна квалификация или пък търсене на работа.

Това ще отнеме допълнително усилие както от страна на работодателите, които не успяват да намерят търсените работници, така и от държавата – за медиатори, информационни кампании, обучения.

Всеки втори служител у нас се оглежда за по-добра работа

Едва 12% от работниците предпочитат работа в офис

От ключово значение е повишаването на гъвкавостта на пазара на труда. Тези групи могат да се възползват най-пълноценно от създаването на повече възможности за почасова работа и работа от разстояние, която да им позволи да съчетават заетост с останалите си житейски роли. България засега остава на дъното на ЕС по застъпването на тези модели на работа.

Снимка: iStock

Работата на по-малко часове би могла да доведе до активиране и на част от студентите и учениците, които формират почти половината неактивни днес.

Създаването на повече добре платени работни места е сред факторите, които могат „от само себе си“ да генерира и повече предлагане на труд, за който все още не е достигната „правилната“ цена.