6 европейски държави дават 130 млн.eвро за защита на биоразнообразието
Как финансирането помага за опазването на биоразнообразието?
Сметката на Министерството на финансите ще излезе много крива, каза той пред businessnovinite.bg
В поредния опит за увеличаване на приходите в бюджета, Министерството на финансите предложи вдигане на ставката на ДДС за ресторантьорите, което, според председателя на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов, би нанесло тежък удар на сектора и цялата туристическа индустрия. Пред bTV Бизнес Новините, Алибегов каза, че новата мярка е в разрез с практиките в повечето европейски страни, които традиционно предлагат по-ниско ДДС за сектора, а ефектите от увеличението на ставката ще са значително по-негативни, отколкото държавата предполага.
Нелоялна конкуренция на международно ниво
Председателят на асоциацията подчерта, че повишената ставка на ДДС прави България неконкурентоспособна спрямо други популярни туристически дестинации в Европа, където намаленото ДДС е стандарт за туристическия сектор от десетилетия.
"5% от тези 11% разлика, ги плащаме като корпоративен данък в бюджета. Другите 7% ги ползваме за инвестиции в бизнеса, за реклама и за вдигане на заплатите на персонала. В нашия сектор са най-големите заплати, за последните две години. Когато тези 7% ги няма спират инвестициите и ще се наложи обектите да затворят, тъй като ще се изисква актуализация на цените", отбелязва той.
Високи разходи и трудности в работната ръка
Един от основните проблеми пред сектора е високият разход за персонал. Ресторантьорството и хотелиерството не могат да автоматизират дейността си както в други отрасли – всеки аспект от услугата изисква ръчен труд.
„Работната ръка е толкова скъпа, че не се връзва. Тя изяжда цялата печалба.“, заявавя Алибегов пред нашия екип.
"Например аптеките, една аптека прави оборот от 5 хил. лв за един ден с двама човека на касата, две заплати така да кажем. Едно заведение прави 5 хил. лв оборот с 12-15 човека. Тоест 12 заплати." обяснява председателят.
Заплахи за инвестиции и запазване на работните места
С повишаването на ставката на ДДС, ресторантьорите прогнозират необходимост от актуализация на цените, което би отблъснало част от клиентелата и би довело до спад в оборотите. Това, според Алибегов, ще предизвика негативен цикъл от затваряне на обекти и освобождаване на персонал. Представителят на бранша твърди, че очакванията на държавата за допълнителни 400 млн. лева от увеличението са погрешно изчислени.
"В момента, в който се вдигат цените, оборотите ще паднат, обектите ще затворят, ще се освободят хора, ще паднат осигуровки. Така че тази сметка на Министерството на финансите ще излезе много крива и трябва след това да се каже кой ще плати цената.“, добавя той.
Според Алибегов, увеличението на ДДС не само че няма да доведе до очаквания ръст в приходите за бюджета, но ще вкара много предприятия в тежка и дългосрочна криза. Последните три години браншът отчита по-голям общ данъчен принос, включително от корпоративни данъци, в сравнение с 2018-2019 г., когато ставката на ДДС беше 20%. Наблюдава се изсветляване на сектора, значително намаляване на нарушенията и подобряване на условията за служителите. Ето защо според председателят няма смисъл от завишение на ставката, след като 21 страни в ЕС отдавна са приели по-ниско ДДС за ресторантьорството, признавайки ключовата роля на сектора в заетостта и икономиката.
Какво означава това за крайният потребител?
Несъмнено ще има актуализация за цените за крайният потребител. Освен това Алибегов отбеляза, че критиката, които получи сектора, че след като ДДС-то бе свалено, цените също не се промениха, е неоснователна. „Това не е вярно. Задържахме цените. Да, не ги свалихме, но се задържаха, защото ако видите инфлацията през последните две години и как всичко поскъпна, цените в заведенията са нараснали само с 5 до 8%“
Част от инфлационния натиск остава скрит за клиентите, тъй като се поема от собствениците, но този „буфер“ не може да бъде постоянен. Затова браншът настоява за среща с Министерството на финансите, за да подчертае, че при ставка от 20% рисковете от „сиви практики“ нарастват - криене на оборот, недеклариране на доходи, недеклариране на осигуровките. Подходът на ЕС, залагането на по-нисък ДДС за сектора, вече е доказал ефективността си.
Какво следва?
Ресторантьорският сектор ще продължи да настоява за диалог с Министерството на финансите, като представи актуализирани данни от Националната агенция по приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ), които да покажат, че приносът на бранша е по-голям при по-ниска ставка на ДДС. Ще бъдат представени и допълнителни анализи пред парламентарно представените партии в опит да се предотврати предложеното увеличение.
„Ние искаме да покажем реално какво е внесъл бранша за 2023 и 2024г. Това са истинските цифри. Какво ще се случи при вдигането на ставката, вдигане на цените, падане на стокооборот, освобождаване. Не знаем как ще се отрази това на бюджета. Ние ще покажем реалните цифри, които са внесени в държавата, тъй като данните ги взимаме от НАП и НОИ. Ние не си ги измисляме на едно листче.“, обяснява Ричард Алибегов.
Работната ръка – скъп ресурс и трудности с наемането
Извън темата за ДДС, един от другите големи проблеми за бранша остава липсата на работна ръка. Ресторантьорите са зависими от вноса на работници от чужбина, но бавната обработка на документи в консулствата силно ограничава този процес. Забавянето води до затваряне на обекти, както и до невъзможност за изпълнение на договори с туроператори, а рискът за зимния туристически сезон също е налице.
Туризмът е приоритет за съседни държави като Гърция, Хърватия и Румъния, които инвестират значителни средства за възстановяване на индустрията след COVID-кризата. За разлика от тях, според Алибегов, България е единствената държава от ЕС, която не включва туризма в своя План за устойчивост. Това е дълбоко подценяване на сектора и пречка за развитието на конкурентоспособност.
Как финансирането помага за опазването на биоразнообразието?
Как продължават да печелят те?
Как можете да получите безплатна ваксина?