AI кантора с първа победа в съда
Това е наречено "забележителен момент"
40% от бизнеса на спирачка: Защо българинът го е страх от технологиите?
БГ Бизнес
Има ли решение?
Липсата на дигитални умения продължава да бъде голяма пречка пред българския бизнес. България разполага с една от добрите интернет инфраструктури в ЕС, но това не означава автоматично висока дигитална грамотност, предупреди директорът на ЦИНТРА към БСК, цитирано от БГНЕС.
Над 40% от компаниите определят притесненията на служителите като основна бариера пред дигиталната трансформация. Това казва Христина Каспарян, главен директор на Центъра за иновации, международна търговия, технологична трансформация и анализи (ЦИНТРА) към Българската стопанска камара (БСК).
По думите ѝ проблемът се проявява както в по-бавното внедряване на нови технологии, така и в рискове за киберсигурността. „Служители не разпознават кибератаки и отварят фишинг имейли, което в някои случаи води до сериозни последствия за бизнеса – блокиране на данни, хакерски атаки, искания за откуп и значителни разходи“, посочва Каспарян.
Според нея съществуват различия както по възраст, така и по региони и икономически сектори. „Служителите в София и в големите градове много по-лесно се справят с новите дигитални технологии, отколкото тези в по-малките населени места и селските райони“, обясни Каспарян.
Тя дава пример и със секторните различия. „Европейската комисия отчита силния IT сектор на България, но проникването на дигиталните технологии в други сектори, например селското стопанство, е забавено именно поради липсата на дигитални умения“, подчерта тя.
По отношение на търсените умения работодателите все по-често търсят както базова дигитална грамотност, така и по-специализирани компетентности. „Базовите дигитални умения вече са необходимост за започване на работа. По-напредналите са свързани с управление на сложни системи, автоматизация, роботика, работа с изкуствен интелект, ERP системи и критично мислене“, заяви Каспарян.
Има ли решение?
По думите ѝ решението е дигиталната грамотност да бъде възприета като част от общата грамотност и да намери по-сериозно място в образователната система. България отбелязва напредък, но той остава недостатъчно бърз.
Относно изкуствения интелект тя посочва, че компаниите не се страхуват от новите технологии, а от липсата на достатъчно ясни правила. „Бизнесът проявява силен интерес към внедряването на изкуствен интелект. Най-големият му страх е да не го използва по начин, който впоследствие да доведе до санкции или глоби. Той иска яснота и предвидимост“, заявява тя.
Тя призовава дигиталната трансформация да бъде съпътствана от развитие на критичното мислене. „Внедряването на дигитални технологии винаги трябва да върви ръка за ръка с критичното мислене, разумното използване и високата дигитална грамотност. Без страх, но с критично мислене, особено когато става дума за най-новите технологии“.
