10 случайни изобретения, които промениха света

Всички те са създадени по погрешка

Има неща, които променят света. Вярвате или не, някои от най-известните продукти на всички времена са открити по погрешка. Ето 10 изобретения, които се появяват неочаквано:

Най-високоплатените починали знаменитости за 2024 г

Как продължават да печелят те?

Корнфлейкс

Една от любимите закуски на всички възниква един следобед през 1894 г. Тогава директорът на санаториума в Мичиган д-р Джон Харви Келог (б.а. - на снимката) и брат му Уил Кийт Келог се опитват да направят мюсли, когато разсеяно оставят житото да изсъхне. Те все пак пресоват застоялите зърна и правят първата по рода си партида хрупкави зърнени люспи. Религиозното семейство Келог е убедено, че вегетарианската диета със зърнени храни ще потисне плътските страсти и "нездравословните" желания. След като получава патент, Уил Кийт Келог решава да пусне на пазара творението си през 1906 г. А ние днес можем само да му бъдем благодарни. 

5 легендарни изгубени съкровища от Втората световна война

Чували ли сте за тях?

Супер лепило

През 1942 г. ученият от “Ийстман Кодак” Хари Кувър младши (б.а - на снимката) търси подходящ материал за създаване на прозрачни пластмасови мерници за военните усилия и се натъква на цианоакрилат. Веществото, което той създава, е лепкаво и проектът е отхвърлен. Няколко години по-късно Хари Кувър работи с колегата си Фред Джойнър върху топлоустойчиви сенници за реактивни самолети. Джойнър открива работата на Кувър върху цианоакрилата и двамата тестват отново свойствата му. Така те осъзнават невероятния търговски потенциал на веществото като ултра силно, бързодействащо лепило. До края на 80-те години на миналия век продажбите на ултраздравите незабавни лепила достигат до $100 млн. годишно. 

През 1968 г. ученият д-р Спенсър Силвър има за цел да създаде лепило с ниска лепкавост, за многократна употреба и чувствително на натиск. Силвър търси начин да го популяризира и да му намери подходящо приложение до 1974 г., когато неговият колега Арт Фрай му предлага то да се използва за създаване на залепващи се отметки за многократна употреба. Всяка година фирмата “3M”, която държи правата върху тях, продава по 50 млрд. от самозалепващите се листчета.

“Нутела”

През далечната 1946 г. италианският сладкар Пиетро Фереро пуска на пазара шоколада с лешници “Джанджот”. Продажбите му вървят добре, но три години по-късно партида от сладкото изкушение се разтопява, като става кремообразно и много вкусно. Синът на Пиетро - Микеле Фереро добавя растително масло и бутилира сместа, наричайки я “Суперкрема”. През 1964 г. той променя формулата, преименува я на “Нутела” и я пуска в цяла Европа. Продажбите му превръщат в глобален феномен, правейки милиарди за Фереро. В днешно време на всеки 2.5 секунди се купува буркан от този шоколад. 

10-те най-скъпи монети в света

Колекционирането им е известно още от 14-ти век

Ботокс

Ботулиновият токсин или ботоксът, както е познат, е използван за първи път при лечение на нарушения на очните мускули през 1977 г. Очният специалист д-р Жан Карътърс започва да лекува пациентите си с него в средата на 80-те години и забелязва много любопитен страничен ефект. Когато се инжектира в областта на челото и очите, токсинът изглажда фините линии и изравнява по-дълбоките бръчки. Оттогава милиони хора по света прибягват до него. Според данните, до 2035 г. индустрията с ботокс ще струва около $13.5 млрд.

През 1943 г. корабостроителният инженер от корабостроителницата във Филаделфия Ричард Джеймс се занимава със система от опънати пружини, която може да стабилизира обекти на кораби по време на лошо време. Сигурен, че изобретението му би било да бъде само забавна детска играчка, Ричард Джеймс прекарва една година в усъвършенстването й, спирайки се на дизайн, направен от 98 намотки от висококачествена стомана. Съпругата му Джени го кръщава “Плъзгач” и така се ражда тази класическа играчка. Към днешна дата от него са продадени 350 млн. бройки по целия свят.

Топ 5 на най-надеждните немски автомобили

Изминават много километри без проблеми, имат ниски разходи за поддръжка и рядко се развалят

“Скочгард”

През 1952 г. ученият от фирмата “3M” Паци Шърман се труди върху вид флуорохимичен каучук, който няма да се влоши, ако бъде изложен на реактивно гориво. По време на един от експериментите си тя разтапя част от течна гума върху обувка за тенис. Заедно с колегата си Самуел Шмит, Шърман усъвършенства репелента за петна, който "3M" лансира като “Скочгард” през 1956 г., а след това той прави фурор на пазара. Формулата му е променена през 2000 г. след опасения относно токсичността на основната му съставка - перфлуороктан сулфонат (PFOS).

През 1938 г. химикът от “ДюПонт” в Ню Джърси Рой Джей Планкет се опитва да създаде нов хладилен агент, използвайки тетрафлуороетилен газ (TFE), когато забелязва нещо странно. След като хлорира газа в цилиндър със сух лед, той отваря клапана, за да го освободи. Нищо не излиза, но теглото на цилиндъра остава същото. Сериозно озадачен, Рой Джей Планкет маха цилиндъра и открива хлъзгав бял прах. Газът се е втвърдил в полимер, наречен политетрафлуоретилен (PTFE), който има невероятни антифрикционни, топлоустойчиви и антикорозионни свойства. Като важен източник на пари през годините, универсалният тефлон оттогава се използва във всичко - от съдове за готвене с незалепващо покритие и лак за нокти до чистачки за предно стъкло и кабели за компютри.  

10 предмета от детството, които днес ще да ви донесат хиляди

Важното е да сте ги поддържали в прилично състояние

“Спленда” (б.а. - заместител на захарта и нискокалорични хранителни продукти)

През 1975 г. индийският студент Шашикант Фаднис, който учи в Кралският колеж в Лондон, изследва съединения, които могат да се използват като инсектициди. Със своя учител Лесли Хау, той е заинтригуван от съединение, което синтезират чрез добавяне на токсичен сулфурилхлорид към захарта. По погрешка Фаднис пробва изобретението им, установявайки, че е сладко и безопасно за консумация. Двамата осъзнават, че това е потенциален заместител на захарта. Веществото се предлага на пазара като “Спленда” от 1998 г. До 2006 г. то се превръща в изкуствен подсладител №1 в САЩ - с 62% пазарен дял и годишни продажби от $212 млн.

Почти век преди Фаднис, Константин Фахълберг открива подсладителя захарин абсолютно случайно. През 1879 г. той експериментира с различни производни на въглищен катран в университета “Джон Хопкинс” в Балтимор. Една вечер, след дълъг работен ден, Константин Фахълберг забравя да измие ръцете си. У дома, по-късно същата вечер, ученият изяжда филия хляб и забелязва, че има много сладък вкус, а след това събира две и две и открива, че той идва от съединението бензоен сулфимид, върху което е работил. Химикът публикува своите открития и получи патент за създаденото, което нарича захарин.

Фахълберг започва производството на новия заместител на захарта в Германия през 1886 г. и прави цяло състояние от него, като става много богат човек за своето време. Захаринът с нулево съдържание на калории в крайна сметка постига огромна популярност през 60-те и 70-те години на миналия век, когато се превръща в предпочитан подсладител за хората, спазващи диети. 

Последвайте businessnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте businessnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте businessnovinite.bg в LINKEDIN