Мъж похарчи над 15 000 долара за турнето на Бионсе
Част от разходите били покрити с кредитни карти, а изплащането на дълга, заедно с лихвите и таксите, му отнело около година
Киборг хлебарки могат да оказват първа помощ при бедствия (ВИДЕО)
Как се управлява киборг хлебарка?
Малки роботи и дронове вече се използват все по-често при спасителни операции, особено на места, които са прекалено опасни или недостъпни за хора. Ново изследване обаче предлага доста по-необичайно решение – киборг хлебарки, които могат не само да откриват пострадали, но и да им оказват първа помощ, пише Wired.
Екип от Университета на Куинсленд и Университета на Нов Южен Уелс в Австралия е разработил система, наречена „Параборг“. Тя комбинира естествените способности на насекомите да се движат през тесни пространства с електроника, която позволява дистанционното им управление.
„Киборг насекомите са проектирани за мисии „търсене и изследване“ през последните няколко десетилетия. Искахме да направим следващата стъпка“, казва Тан Во Доан, изследовател по биороботика в Университета на Куинсленд.
Хлебарка с камера или спринцовка
За разработката учените са използвали гигантска хлебарка, разпространена в Северен Куинсленд. Насекомото достига до 87 милиметра дължина и тежи до 40 грама, което го прави достатъчно голямо, за да носи допълнително оборудване.
Изследователите са създали два типа „Параборг“. Единият е оборудван с камера, която може да помогне на спасителите да видят и локализират пострадали. Другият разполага с автоматичен механизъм за инжектиране на лекарства.
Допълнителното оборудване увеличава височината на хлебарката с около 15 милиметра и теглото ѝ с приблизително 17 грама. Според учените това не нарушава съществено нормалното ѝ движение. Хлебарките могат да носят товар до около 1,5 пъти собственото си тегло.
За да монтират електродите и микрочиповете, учените първоначално са анестезирали насекомите. След това хлебарките са се възстановили и са продължили да се движат нормално.
Как се управлява киборг хлебарка?
Системата използва електроди, поставени в антените и в т.нар. церкуси – сетивни органи в задната част на корема на насекомото. Чрез електрически импулси учените могат дистанционно да контролират посоката и скоростта на движение. Стимулирането на едната или другата антена насочва хлебарката в съответната посока, докато сигналите към двата церкуса влияят върху темпото ѝ.
Изследователите са установили, че честоти между 10 и 40 херца работят най-добре. При честоти над 50 херца ефектът постепенно отслабва.
Хлебарката може да „инжектира“ лекарство
Една от най-интересните части на разработката е миниатюрният инжекционен механизъм. Той използва пружина и химическа реакция, за да задейства спринцовката. В устройството има две отделения – едното съдържа лимонена киселина, а другото сода бикарбонат. Когато преградата между тях бъде разрушена, реакцията създава въглероден диоксид. Полученото налягане избутва буталото на спринцовката и позволява прилагането на лекарството.
При експериментите учените са управлявали дистанционно хлебарката през три контролни точки, след което тя е трябвало да достигне симулирана цел и да извърши инжекция. При разстояние до 150 милиметра от целта процентът на успешните инжекции е бил около 95%. Когато се отчита цялата последователност, от началото на движението до завършването на инжекцията, успехът е бил 72%.
Екипът е демонстрирал и съвместна работа между две насекоми – едната хлебарка използва камера, за да локализира целта, а другата изпълнява ролята на „инжектор“.
Защо точно насекоми?
Предимството на подобна система е, че насекомите могат да достигат до пространства, в които дори малки роботи трудно биха се придвижили. При срутени сгради например могат да се промъкват през тесни пролуки и между отломки.
Учените вече са разработвали и киборг бръмбари, способни да се катерят по вертикални повърхности. Според тях обаче по-големите хлебарки са по-подходящи, когато е необходимо да се носи специализирано спасително или медицинско оборудване.
Засега технологията е далеч от реални спасителни операции. Експериментите не са пресъздали напълно сложните условия на истинско бедствие – например големи количества отломки, неравен терен и постоянно променяща се среда. Въпреки това екипът смята, че при достатъчно финансиране и допълнителни полеви тестове киборг насекоми могат да бъдат използвани при реални бедствия в рамките на следващите пет до десет години.
„Вместо да изграждаме един робот, който да прави всичко, можем да използваме естествените силни страни на различните насекоми и да ги оборудваме за различни мисии“, казва Во Доан.
