Как мемекойн проектите генерират приходи?

Какво трябва да проверят инвеститорите

Мемекойните започнаха като шега в света на криптовалутите, но през последните години се превърнаха в многомилиарден пазар. Някои от тях успяха да изградят активни общности и реални приложения, докато други останаха краткотрайни спекулативни проекти. Въпросът, който често си задават инвеститорите, е: как всъщност печелят създателите на мемекойни?

За разлика от традиционните компании, които реализират приходи чрез продажба на продукти или услуги, повечето мемекойн проекти разчитат на комбинация от токеномика, търговска активност и интереса на общността.

Запазване на токени за екипа

Един от най-разпространените модели е предварителното заделяне на част от общото количество токени за основателите и екипа (т.нар. team allocation или insider allocation).

Тези токени могат да бъдат разпределени още при създаването на проекта или закупени на минимална цена непосредствено след старта чрез предварително подготвени портфейли. Ако проектът привлече голям интерес и цената се повиши, притежателите на тези токени могат постепенно да ги продават на пазара срещу по-ликвидни криптовалути, като Ether (ETH) или стейбълкойни.

Тази практика сама по себе си не е незаконна, но липсата на прозрачност относно размера на притежаваните токени и условията за тяхното освобождаване може да създаде риск за останалите инвеститори.

Такси върху транзакциите

Някои мемекойни използват смарт договори, които автоматично удържат процент от всяка покупка или продажба на токени.

Обикновено този процент варира между 1% и 5%, като средствата могат да бъдат насочени към:

• маркетинг;
• развитие на проекта;
• осигуряване на ликвидност;
• възнаграждение за разработчиците;
• общностни инициативи.

При добре управляваните проекти използването на тези средства е публично описано, докато при други липсата на прозрачност може да поражда съмнения относно реалното им предназначение.

Продажба или изтегляне на ликвидност

Повечето мемекойни се търгуват първоначално на децентрализирани борси чрез пулове за ликвидност (Liquidity Pools). При коректните проекти ликвидността често се заключва (locked) или ликвидните токени се унищожават (burned), което ограничава възможността създателите да изтеглят средствата.

При недобросъвестни проекти обаче ликвидността остава под контрола на разработчиците. В подобни случаи те могат да изтеглят средствата от пула – практика, известна като rug pull. Това води до рязък спад в цената на токена и оставя инвеститорите с активи, които практически губят стойността си.

Именно затова проверката дали ликвидността е заключена е един от първите показатели, които анализаторите препоръчват да се разглеждат преди инвестиция.

Макар много мемекойни да разчитат основно на популярност и маркетинг, част от проектите постепенно развиват реална функционалност. Сред най-често срещаните модели са:

• програми за стейкинг;
• NFT платформи;
• блокчейн игри (Play-to-Earn);
• децентрализирани приложения;
• програми за възнаграждение на общността.

В тези случаи проектът започва да генерира приходи чрез такси за използване на услугите, подобно на други DeFi протоколи.

Защо мемекойните са толкова зависими от общността?

За разлика от криптовалути с ясно дефинирана технологична цел, повечето мемекойни черпят стойността си основно от интереса на потребителите.

Социалните мрежи, инфлуенсърите, онлайн общностите и медийното внимание могат за кратко време да доведат до значителен ръст в цената, но също толкова бързо интересът може да отслабне. Именно затова цените на мемекойните често са значително по-волатилни в сравнение с по-утвърдени криптоактиви.

Какво трябва да проверят инвеститорите?

Преди инвестиция в мемекойн експертите препоръчват да се обърне внимание на няколко ключови въпроса:

• Как е разпределено общото количество токени?
• Какъв процент се държи от екипа и ранните инвеститори?
• Заключена ли е ликвидността и за какъв период?
• Има ли одит на смарт договора?
• Съществува ли реален продукт или проектът разчита единствено на маркетинг?
• Има ли публичен екип и прозрачна пътна карта?