БГ Бизнес
Мога ли да карам колата си, ако нямам "Гражданска отговорност"?
Кога се стига да дерегистрация на автомобила
Белият дом иска Луната да има собствена часова зона
Причината всъщност има много интересно технологично обяснение
Белият дом иска от американската космическа агенция НАСА да разработи нова часова зона за Луната, наречена координирано лунно време (LTC).
Заради различната сила на гравитационното поле на Луната времето там тече по-бързо спрямо това на Земята - 58,7 микросекунди всеки ден. Това може да не изглежда много, но може да има значително влияние, когато се опитвате да синхронизирате космически кораби, казва BBC.
Снимка:
Istock.com
Правителството на САЩ се надява, че новото време ще помогне да се поддържат координирани националните и частни усилия за кацане на Луната.
В момента времето на Земята се измерва от стотици атомни часовници, разположени на нашата планета, които измерват променящото се енергийно състояние на атомите, за да записват времето до наносекунда. Ако бяха поставени на Луната, те щяха да работят с една секунда по-бързо.
„Един атомен часовник на Луната ще тиктака с различна скорост от часовник на Земята“, каза Кевин Когинс, висш служител на НАСА за комуникации и навигация.
Но НАСА не е единствената, която се опитва да превърне лунното време в реалност. Европейската космическа агенция също разработва нова система. Двата разработчика на идеята ще трябва да постигнат споразумение и да излъчат централизиран координационен орган - в момента това се прави от Международното бюро за мерки и теглилки, което измерва времето на Земята.
На Международната космическа станция (МКС) се използва координирано универсално време, тъй като тя остава ниско в орбитата. Друг елемент, за който страните ще трябва да се споразумеят, е къде започва новата времева рамка и докъде се простира.
САЩ искат LTC да бъде готов до 2026 г. навреме за мисията им до Луната.
Artemis-3 ще бъде първата мисия, която ще се върне на повърхността на Луната след Аполо 17 през 1972 г. Тя трябва да кацне на южния полюс на Луната, за който се смята, че съдържа огромни запаси от воден лед в кратери, които никога не виждат слънчева светлина.
Локализирането и насочването на тази мисия изисква изключителна прецизност до наносекунда, а грешки в навигацията, които биха могли да застрашат космическите кораби да навлязат в грешни орбити.
