Сондата "Хера" тръгва по следите на астероида, отклонен от НАСА

Европейската сонда "Хера" ще изследва астероида Диморфос, който бе ударен от космически апарат на НАСА, за да отклони траекторията му. Изстрелването е насрочено за понеделник с цел да научи как да бъде предпазено човечеството от евентуална бъдеща заплаха, предаде АФП, цитирано от БТА. 

Знаете ли, че големият адронен колайдер е по-студен от космоса?

ЦЕРН празнува 70-ти рожден ден с големи постижения

Сондата "Хера"

Струваща 363 милиона евро и оборудвана с 12 инструмента, сондата "Хера" ще носи два наноспътника - "Ювентас" и "Милани". "Ювентас"  ще се опита да кацне на Диморфос в първи по рода си опит за кацане на такъв малък обект. Наноспътникът е оборудван с нискочестотен радар и гравиметър за изследване на структурата на астероида и измерване на гравитационното му поле. Вторият наноспътник ще изследва състава на Диморфос с помощта на мултиспектрална камера и детектор за прах.     

Сондата "Хера" трябва да бъде изстреляна в понеделник от Кейп Канаверал с "Фалкон-9" на Space X, но заради открита неотдавна аномалия в ракетата-носител може да се наложи отлагане на старта. Европейската космическа агенция се надява да получи зелена светлина от американския регулаторен орган до неделя. 

Отклоненият астероид 

Космическият апарат DART на НАСА през 2022г. удари умишлено астероида Диморфос (Диморф), спътник на по-голям астероид, наречен Дидимос (Дидим). Тази безпрецедентна тестова мисия за планетарна защита имаше за цел да провери дали е възможно да бъде отклонена траекторията му, в случай че някога Земята бъде изправена пред заплахата от сблъсък с астероид.

Изчислено е, че обект с диаметър един километър, предизвикващ глобална катастрофа като изчезването на динозаврите, се разбива в Земята на всеки 500 000 години, а 140-метров астероид, способен да причини регионална катастрофа - на всеки 20 000 години.

Япония ще изстреля първия в историята дървен сателит

Очаква се сондата, която е с размерите на чаша за кафе, да работи в космоса поне шест месеца

От тези близкоземни астрономически обекти, повечето от които идват от астероидния пояс между Марс и Юпитер, са известни почти всички с диаметър един километър и нито един от тях не представлява заплаха за Земята през следващото столетие.

"Ако в случая става въпрос за естествен риск сред "най-малко вероятните", ние имаме предимството да можем да предприемем действия, за да се предпазим от него, каза на брифинг Патрик Мишел, научен ръководител на мисията "Хера" на Европейската космическа агенция.

Продължи да четеш