Шведската централна банка повиши основната лихва до 2% и допуска нови увеличения през 2027 г.

Решението влиза в сила на 11 ноември

Шведската централна банка „Риксбанк“ повиши основния си лихвен процент с 0,25 процентни пункта до 2 на сто заради очаквано засилване на инфлационния натиск, съобщи институцията чрез прессъобщение, цитирано от БТА. Решението влиза в сила на 11 ноември, а при потвърждаване на икономическите прогнози вероятно ще последват допълнителни увеличения през 2027 г.

Според банката по-силната икономическа активност, поскъпването вследствие на прекъсванията в доставките и отслабването на шведската крона през тази година ще допринесат както общата, така и базовата инфлация да надхвърлят 2 на сто догодина.

Глобалният ценови натиск остава висок заради нарушенията в доставките, свързани с войната в Близкия изток. Енергията продължава да поскъпва, а инфлацията в чужбина се ускорява, посочва „Риксбанк“.

През септември инфлацията в Швеция, измерена чрез индекса на потребителските цени с фиксиран лихвен процент, е била 1,5 на сто, в съответствие с последната прогноза на банката. Без преките ефекти от временните фискални мерки тя би достигнала 3 на сто.

Показателят, който изключва и енергийните цени и според банката в момента отразява най-добре по-трайния инфлационен натиск, е бил 1,6 на сто, малко под очакванията. Други индикатори обаче показват, че натискът върху разходите остава над обичайното равнище.

Предварителните данни сочат растеж на БВП и увеличение на заетостта през третото тримесечие. През октомври нагласите на домакинствата са се влошили, докато доверието сред предприятията се е подобрило допълнително.

Централната банка очаква икономическото възстановяване и подобрението на пазара на труда да продължат. Сред рисковете тя откроява продължаващите смущения в доставките и възможността икономиката да расте по-бързо от прогнозираното.

Съществуват и рискове за по-слабо търсене, свързани с геополитическата несигурност, опасенията около инвестициите в изкуствен интелект и слабите публични финанси в някои държави.

Публикуваната днес актуализация на паричната политика не съдържа нови прогнози. Следващият доклад с актуализирани оценки ще бъде представен на 16 декември, а протоколът от настоящото заседание ще бъде публикуван на 10 ноември.

В отделно съобщение „Риксбанк“ обяви, че планира да промени финансирането на част от валутния си резерв, за да намали валутния риск в баланса си.

Банката възнамерява да привлече чрез Шведската национална служба по държавния дълг заеми в чуждестранна валута с равностойност около 200 млрд. шведски крони. Така част от финансирането в крони ще бъде заменено с валутни задължения. Предвижда се и замяна на валутните суапове, използвани за хеджиране от 2023 г.

Когато активите и пасивите са в една и съща валута, ефектите от промените в обменния курс се компенсират, обяснява институцията.

Изпълнението се планира да започне през първото тримесечие на 2027 г., ако пазарните условия останат стабилни, и да продължи между 12 и 18 месеца. Сделките ще бъдат разпределени равномерно, за да се ограничи въздействието върху валутния курс.

Промяната не цели да повлияе на дългосрочния размер на валутния резерв и не е инструмент на паричната политика, подчертава банката. Допълнителни подробности ще бъдат представени през декември.

Към края на октомври валутният резерв на „Риксбанк“ е възлизал на около 450 млрд. шведски крони. Той служи за предоставяне на ликвидност в чуждестранна валута, валутни интервенции и изпълнение на задълженията на Швеция към Международния валутен фонд.