Сърбия е по-бедна от България, но храната почти като в Западна Европа

На какво се дължи поскъпването?

В нашата съседка Сърбия производителите продават на цени, близки до средните в ЕС. В магазините храните вече достигат почти 95% от европейското ценово равнище. Анализ на Фискалния съвет на Сърбия, цитиран от сръбското издание на Forbes, показва, че проблемът не е само в земеделието, а и в преработката, дистрибуцията и търговията.

Цените на храните в Сърбия са необичайно високи спрямо икономическото равнище на страната. Макар Сърбия да е по-бедна от България и Румъния, хранителните продукти в магазините се доближават до ценовите нива в Европейския съюз.

Според анализ на Фискалния съвет на Сърбия през периода 2022-2024 г. цените на храните на дребно са били на почти 95% от средното равнище в ЕС. При първичното производство също се наблюдава сериозно поскъпване – цените, на които производителите продават селскостопанската си продукция, са достигнали средно 87% от европейските. Това означава, че причината за скъпата храна не може да се търси само в един етап от пътя „от нивата до вилицата“.

Къде се „строи“ цената на храната?

Снимка: iStock

Фискалният съвет посочва, че и първичните производители не са напълно извън уравнението. Цените на производителите са достигнали 87% от средните за ЕС, което показва, че част от натиска върху крайните цени започва още при самото производство. В същото време обаче по-ниските оперативни разходи и значителните фискални стимули би трябвало да подпомагат поевтиняването на суровините, а не обратното.

Според анализа неефективността в земеделието повишава цените още в началото на веригата. Но сравнението с цените в магазините показва, че това не е единственото обяснение. Разликата между цените на селскостопанските суровини и крайните цени на дребно насочва към други звена от веригата – преработката, дистрибуцията и търговията, включително търговските надценки.

Българите харчат най-много пари за храна, ток и транспорт

Българските домакинства харчат почти половината си бюджет за най-необходимото

Цените на производителите рязко се доближават до тези в ЕС

През 2015-2017 г. цените на производителите в Сърбия са били средно около 72% от средните за ЕС. Те са били малко над нивата в други страни от Централна и Източна Европа, но осезаемо под цените в съседните държави.

През 2022 г. цените скачат до почти 96% от средното за ЕС. За периода 2022-2024 г. средната стойност е 87%. Този рязък скок съвпада с глобалната криза на пазарите на основни селскостопански суровини през 2021 и 2022 г., която засяга цяла Европа. Според Фискалния съвет обаче въздействието върху Сърбия е било значително по-силно, отколкото в други европейски икономики.

Затова поскъпването не може да бъде обяснено само с външни фактори. По-високите цени на минералните торове, семената и препаратите за растителна защита са част от картината, но анализът посочва и вътрешни фактори и дисбаланси.

Земеделската политика също има значение

Снимка: iStock

Фискалният съвет отчита и влиянието на аграрната политика върху цените. Според анализа тя има значение, но не трябва да бъде сочена като единствен виновник. Храната преминава през множество звена, преди да стигне до потребителя. Всяко от тях добавя свои разходи и печалба. Затова проблемите не се ограничават до земеделското производство. Анализът посочва като възможни причини ниската производителност, изоставането в добавената стойност в определени сектори, неблагоприятната пазарна структура и концентрацията в някои сегменти от веригата.

Според Фискалния съвет това може да постави различните участници в неравностойно положение и да създаде ценови изкривявания, които в крайна сметка засягат както производителите, така и потребителите.

Затова решението според анализа не се изчерпва с промени в аграрната политика. Необходими са и мерки, свързани с конкуренцията и цялостното подобряване на бизнес средата.

Наша съседка сваля цените на стоките от първа необходимост

Цените ще бъдат с поне 5% по-ниски

Субсидиите трябва да станат по-предвидими

Фискалният съвет обръща внимание и на начина, по който се разпределят субсидиите.Според анализа стимулите в Сърбия са силно реактивни и често се използват за справяне с конкретни социални или пазарни проблеми. В ЕС, от друга страна, подходът е основан на многогодишна предвидимост, повишаване на производителността и технологична модернизация.

Авторите посочват, че именно стабилното производство на селскостопанска продукция е ключово за ограничаването на ценовите дисбаланси.

Особено проблемни са секторите, които не успяват да осигурят постоянно снабдяване с първични суровини. Като примери са посочени животновъдството и производството на захарно цвекло, както и резките сезонни колебания при плодовете и зеленчуците, свързани и с уязвимостта им към изменението на климата.

От полето до рафта

Една от препоръките в анализа е да се подобри прозрачността при формирането на цените във всички звена на хранителната верига. Причината е проста – храните и безалкохолните напитки представляват почти 30% от средната потребителска кошница в Сърбия. Затова движението на цените им е не само икономически въпрос, но и пряко засяга жизнения стандарт.

В Европейския съюз вече има механизъм за мониторинг на цените по цялата хранителна и селскостопанска верига. Той проследява движението на цените от придобиването на суровините и покупните цени през цените на изхода от хранителната индустрия до крайната цена на рафта.

Подобен механизъм в Сърбия би позволил да се види точно на кой етап се натрупват най-големите разходи и дисбаланси. Така вместо въпросът да бъде само „защо храната е скъпа“, ще може да се проследи целият път на цената – от фермата до магазина.