×

Еврокалкулатор

0.00
1 USD
1.0968 BGN
Петрол
Bitcoin
$63,451.4

МАЕ: Конфликтът в Близкия изток ще остави траен отпечатък върху енергийния сектор

Свят

Кризата в Ормузкия проток създаде най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята

Конфликтът в Близкия изток ще има дълготрайни последици за световния енергиен сектор, който няма да се върне към състоянието си отпреди кризата. За това предупреждава Международната агенция за енергията (МАЕ) в своя годишен доклад за световните енергийни перспективи, публикуван днес и цитиран от "Франс прес".

„Кризата в Ормузкия проток създаде най-голямата заплаха за енергийната сигурност в историята, надхвърляйки значително мащаба на петролните шокове през 70-те години на миналия век“, пише изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол във въведението към доклада.

В отговор на този „огромен шок“ държавите поставят все по-силен акцент върху диверсификацията на енергийните доставки и устойчивостта на системите, за да се предпазят от бъдещи сътресения. „Енергийната сигурност и достъпността на енергията вече заемат централно място в политическия дневен ред“, отбелязва Бирол.

Преди началото на войната в Близкия изток, предизвикана от израелско-американските удари срещу Иран, започнали на 28 февруари, през Ормузкия проток преминаваше една пета от световните доставки на петрол и втечнен природен газ.

В дългоочаквания си доклад, публикуван по време на провеждащата се в турския средиземноморски курорт Анталия климатична конференция на ООН КОП31 (COP31), МАЕ актуализира три сценария за бъдещото развитие на енергетиката. Първият се основава на действащите политики на държавите и представя по-предпазлива оценка за темповете на енергийния преход. Вторият включва вече обявените от правителствата мерки, а третият разглежда необходимите действия за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Като показател за дълбокото въздействие на настоящата енергийна криза агенцията добавя и допълнителен сценарий за реакция (ARC - Additional Response Case), който разглежда как би се променила световната енергийна система, ако конфликтът в Близкия изток продължи и несигурността около доставките на петрол и природен газ се запази за по-дълъг период.

Предвиден е и сценарий за силно ограничен транзит през Ормузкия проток, който разглежда възможността световната енергийна система да функционира без този ключов транспортен маршрут.

„Енергийният сектор и световната икономика демонстрираха значителна устойчивост, но колкото по-дълго продължава кризата, толкова по-дълбоки ще бъдат последиците от нея. Не виждам реалистичен сценарий, при който световният енергиен сектор да се върне към състоянието си отпреди кризата“, предупреждава изпълнителният директор на МАЕ.

Сред основните мерки за справяне с кризата агенцията откроява диверсификацията на източниците на доставки, по-широкото използване на наличните местни енергийни ресурси и ускоряването на електрификацията.

Според основния сценарий на МАЕ световното търсене на петрол ще достигне своя пик около 2030 г., след което ще започне постепенно да намалява. Очаква се потреблението на природен газ да продължи да нараства до около 2035 г.

„Възобновяемите енергийни източници отбелязват най-силен ръст на търсенето сред всички горива“, посочва агенцията. Според прогнозите до 2035 г. те ще осигуряват половината от световното производство на електроенергия при сегашен дял от 33 на сто, като водеща роля в този процес ще има слънчевата фотоволтаична енергия.

Ако кризата в Близкия изток се проточи, светът може да се изправи пред ситуация, при която международната търговия с енергийни ресурси ще остане трайно затруднена. МАЕ анализира и последиците от подобно развитие.

При този сценарий търсенето на петрол през 2035 г. ще бъде по-ниско в сравнение с основната прогноза, а потреблението на природен газ ще нараства с по-бавни темпове, пише БТА. В същото време усилията за електрификация могат да се засилят.

Една от прогнозите на МАЕ е категорична - „търсенето на въглища получи краткосрочен тласък заради кризата, но до 2030 г. ще намалява във всички наши сценарии“.

Международната агенция за енергията е създадена през 1974 г. с цел да подпомага развитите държави в справянето с последиците от петролната криза, припомня АФП. От началото на 20-те години на XXI век тя разработва сценарии, предвиждащи постепенно отстъпление на изкопаемите горива, както и модели за постигане на въглеродна неутралност - ключово условие за ограничаване на глобалното затопляне.

Въпреки това между прогнозите, основани на по-предпазливия и на основния сценарий, и траекторията, необходима за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий, продължава да съществува значителна разлика, отбелязва МАЕ.

Според оценките на агенцията първите два сценария водят до повишаване на глобалната температура с между 2,5 и 2,9 градуса по Целзий. Единствено сценарият за въглеродна неутралност, предполагащ широко навлизане на нисковъглеродни енергийни източници, би позволил в дългосрочен план затоплянето да бъде ограничено под прага от 1,5 градуса.

„Възобновяемите енергийни източници бележат бърз растеж, но заключенията на МАЕ показват колко далеч все още са правителствата от предприемането на необходимите действия“, коментира африканският аналитичен център „Пауър шифт Африка“ (Power Shift Africa), който работи за мобилизиране на усилията за справяне с климатичните промени в Африка.

Изберете Business Новините като любим източник в Google

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет за вземане на инвестиционно решение.

Последни публикации

Виж всички предложения от брошурата тук