Бонд е мъртъв, да живее Бонд: Защо всички луксозни марки искат да са част от новия 007?
Новият Бонд е златна мина за милиони, но кой ще прибере рекламната печалба?
БГ Бизнес
Христо Борисов и Мартин Вечев са сред инициаторите на голям призив за AI бъдещето на Европа
Европа разполага с едва около 5% от глобалната изчислителна мощност, докато делът на САЩ достига 78%. На този фон 54 предприемачи и учени отправят общ призив към европейските лидери за ускоряване на инвестициите в изкуствен интелект, центрове за данни и технологична инфраструктура.
Инициативата е подкрепена от представители на бизнеса и научните среди, работещи в областта на изкуствения интелект, Super Intelligence и дълбоките технологии (Deep Tech). Сред тях са Христо Борисов, съосновател на българската финтех компания Payhawk, и Мартин Вечев от INSAIT.
Отвореното писмо е адресирано до държавните и правителствените ръководители на 27-те държави членки на Европейския съюз, председателя на Европейската комисия и Европейския съвет.
Писмото е публикувано на специално създадения сайт the54.eu.
„Всичко е въпрос на приоритет, капитал и стратегия, която е ясна, че това е приоритет на всяка една държава“, коментира Христо Борисов, като подчертава, че Европа има необходимите ресурси, география и талант, за да изгради собствена инфраструктура за изкуствен интелект.
Според представените от Борисов данни Европа разполага с около 2 гигавата изчислителна мощност, което представлява приблизително 5% от глобалния капацитет. За сравнение, делът на САЩ е около 78%. Следващите седем години ще бъдат решаващи за изграждането на инфраструктурата, от която Европа ще се нуждае, за да бъде конкурентна в ерата на изкуствения интелект. Именно през този период ще се определят инвестиционните приоритети в рамките на следващия дългосрочен бюджет на ЕС за 2028-2035 г.
Основният апел на подписалите писмото е Европа да ускори инвестициите в центрове за данни и изчислителна мощност, както и да създаде условия за развитие на технологични компании на континента.
Борисов обръща специално внимание на трудностите пред европейските технологични компании, когато достигнат етап, в който се нуждаят от по-голямо финансиране.
„Истината е, че Европа наистина страда от липсата на европейското“, посочва той.
По думите му в България например една компания може да набере 2-3 млн. евро в ранен етап на развитие, но когато се нуждае от инвестиция от 15, 20, 30 или 40 млн. евро, местната екосистема вече не може да осигури необходимия ресурс.
При нужда от финансиране в размер на 200-300 млн. евро възможностите в Европа са още по-ограничени. Друг проблем са различията в законодателството на отделните държави. Според Борисов е необходимо създаването на т.нар. „28-и режим“ – единна европейска рамка, която да улесни създаването и развитието на компании в ЕС, независимо в коя държава са регистрирани. Това включва и уеднаквяване на правилата за стимулиране на служителите чрез акции и опции.
Той дава за пример решението на Payhawk да премести централата си от България във Великобритания през 2020 г., за да използва по-опростена правна рамка.
Борисов подчертава, че изграждането на центрове за данни е свързано не само с наличието на капитал, но и с конкретни инфраструктурни условия като достъп до електроенергия, достатъчно мощности и подходящи индустриални зони.
Като пример за ефективно използване на ресурсите той посочва Финландия, където центрове за данни се изграждат в бивши мини и използват вода от фиордите за охлаждане. Според него Европа трябва да създаде условия не само за появата на технологични компании, но и за превръщането им в глобални лидери. Той посочва примера с „Телерик“, от която впоследствие са се появили над 80 компании, основани от бивши служители. Именно реинвестирането на капитала и създаването на следващо поколение бизнеси са сред механизмите за изграждане на устойчива предприемаческа екосистема.
Борисов определя инициативата като начало на разговор с европейските институции, а не като завършено предложение. Целта е да бъде изготвена ясна пътна карта за действията, които Европа трябва да предприеме през следващите 7-10 години, за да бъде конкурентна на Китай и САЩ.
Изберете Business Новините като любим източник в Google
Новият Бонд е златна мина за милиони, но кой ще прибере рекламната печалба?
Силният интерес може да доведе до определяне на цена над горната граница на първоначално обявения диапазон от 70 до 78 долара за акция
Законодателната инициатива е част от усилията на Европейския съюз за по-ефективно използване на ресурсите