Как се промени индустриалната карта на Европа след COVID-19 и войната в Украйна?

Докъде се простира "експлозията" на промишлена дейност на европейската карта и има ли граници?

Когато служители на правителството на САЩ решават да притиснат Европа да направят повече, за да спрат технологичния напредък на Китай, те не се обаждат в централата на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел. Вместо това избират да пътуват до Нидерландия, домът на ASML Holding, единственият в света доставчик на оборудване за производство на полупроводници и по този начин да достигнат стратегически важна географска точка в глобалната война за чипове на стойност 380 млрд. долара, съобщава Bloomberg.

„Аурубис“ откри инвестиция за 800 млн. лв. в медодобивния си завод

Започва строежът за разширяване на рафинерията за катодна мед

Властта, упражнявана от ASML от неговия кампус във Велдховен, е пример за това как се променя бизнес географията на Европа.

А сега накъде? 

Френските фабрики за боеприпаси и италианските корабостроителници процъфтяват, докато войната в Украйна принуждава Европа да мисли за проблемите на отбраната. Фабрики за чипове се изграждат в градове, които все още носят белезите от Втората световна война. Калундборг, производствен център за Ozempic на Novo Nordisk, прави Дания страна с една огромна и водеща компания. Швеция използва своите залежи от суровини, които са от съществено значение за зеления преход; Финландия превръща фабриките за хартия във фабрика за суперкомпютри.

Снимка: iStock

Бързите комуникации, пътуванията и финансите направиха свързаността изключително важна и осигуриха работни места и капиталов поток къмголеми икономически центрове като Париж и Лондон, наднационални центрове като Брюксел и транснационални клъстери от Манчестър до Милано.

Завод нито в Ловеч, нито в Северна Македония: Next.e.Go е в несъстоятелност

Първоначалната идея бе те да се произвеждат в Ловеч и до края на 2023 заводът да започне работа

Днешният деглобализиращ се свят превърна тази връзка в слабост, особено с тези зависимости и физически връзки, които Европа по същество приемаше за даденост. Саботажът на газопровода „Северен поток“ след руската инвазия в Украйна беше скъпо напомняне за уязвимостта на Германия и Европа. Маршрутът за износ към Китай е прекъснат от блокади от ерата на пандемията, трансфер на технологии и конкуренция за суровини. Зависимостта от САЩ за технологии и сигурност изглежда рисковано, тъй като политическите ветрове се променят. Резултатът е нов фокус върху материалните нужди на европейските икономики и общества, казва Леви Саари от университета в Амстердам.

Снимка: Хювефарма

Китай доминира в световната верига за доставки на редки метали.

Следователно правителствени служители и високопоставени лица сега правят повече европейски спирки, отколкото в миналото. Дрезден, град, чието име все още носи наследството от бомбардировките от Втората световна война, се възражда като иновативен център за проектиране и производство на чипове – „суровината на XXI-ви век“, каза германският канцлер Олаф Шолц. Taiwan Semiconductor Manufacturing Co., заедно с Infineon Technologies, NXP Semiconductors и Robert Bosch, се споразумяха да построят там завод за 10 милиарда евро.

Във Финландия AI двигателите се изграждат върху пепелта на стари индустрии: нов суперкомпютър, наречен „LUMI“, разположен в преустроена фабрика за хартия в град Каяани, беше представен през 2022 г. от европейския комисар Маргрете Вестагер като третият най-бърз в свят.

Новите европейски индустриални центрове

И догонването на технологиите и укрепването на икономическата сигурност все повече означава осигуряване на достъп до суровини и намаляване на зависимостта от доставки на ресурси от трети страни – ЕС разчита на Китай за почти всички свои източници и обработка на редки метали. Неотдавнашното откритие на най-голямото известно находище на редки метали в Европа, северно от шведския арктически град Кируна, може да промени играта, дори ако са необходими 10 до 15 години, за да се въведе съоръжението в експлоатация.

Разбира се, войната в Украйна събуди нуждата от твърда сила от най-брутален вид. Миналия месец Макрон посети Бержерак, югозападна Франция, където се строи фабрика за барут, която ще произвежда 1200 тона годишно. Близкият град Мериняк (население 75 000 души) също получава тласък като дом на изтребителя Rafale на Dassault Aviation, чиито продажби издигнаха Франция до втория по големина износител на оръжие в света. А в Германия, в Унтерлуес, Долна Саксония, нов завод на Rheinmetall ще произвежда гранати и експлозиви, за да облекчи недостига, свързан с Украйна, мястото също е дом на най-голямата частна зона за тестване на оръжия в Европа.

“Столето”, на което можеш да седиш активно

В световен мащаб има само 4-ма производители на иновативния продукт, един от тях - в Криводол, близо до Враца

Нещата не се изчерпват със земята. Италианското пристанище Триест привлече вниманието на САЩ поради нарастващото си геополитическо влияние в средиземноморската търговия. Освен това е дом на корабостроителя Fincantieri SpA, който разширява своя подводен бизнес от края на “Севеren поток”, тъй като телекомуникационните кабели и нефтените платформи се нуждаят от повече защита.

Тази експлозия на промишлена дейност на европейската карта има своите граници. Работната сила и парите не са безкрайни, особено когато сме изправени пред демографски спад и разтегнат бюджет. А големите фирми могат да унищожат работни места, както и да ги създадат, когато състоянието им изчезне – помислете за Nokia.

Продължи да четеш