ЕС въвежда забрана на големи плащания в брой

Създават агенция за борба с изпирането на пари

Законодателите на ЕС гласуваха създаването на отдавна обещаната агенция на ЕС за борба с изпирането на пари, като част от пакет, който също ще забрани големите плащания в брой в цяла Европа.

Този ход предприет от евродепутатите на последната им сесия за гласуване преди изборите през юни – означава, че се прилагат нови правила за футболни сделки и крипто транзакции, тъй като блокът се стреми да поправи репутацията си след поредица от скандали във финансовия сектор.

„Мръсните пари финансират ужасни престъпления“, каза европейският комисар по финансовите услуги Мейрид Макгинес, добавяйки, че има „абсолютен императив да се подобри значително сегашната ситуация“.

Терористите и измамниците „използват вратичките в европейското законодателство“, каза Карем пред законодателите. „Трябва да действаме решително, за да осигурим стабилна система.“

Какво правят новите правила на ЕС за пране на пари?

Новите правила включват ограничение за професионалните търговци, които приемат или плащат в брой за всяка транзакция над 10 000 евро – като се има предвид, че големи пачки непроследими банкноти могат да предизвикат тревога за финансови престъпления.

Някои законодатели твърдят, че това е атака срещу финансовата свобода.

„Дръжте ръцете си далеч от нашите пари и нашите цифрови валути“, каза Патрик Брайер от Германската пиратска партия пред законодателите. „Ние, пиратите, казваме „не“ на това пълзящо финансово лишаване от права.“

И все пак една от най-чувствителните теми в сложния пакет е географската: въпросът къде да се помещава нова агенция на ЕС за борба с прането на пари.

След първото по рода си 12-часово публично изслушване, германският финансов център Франкфурт спечели от набор от кандидати, включващ също Париж, Рим, Мадрид, Виена, Рига, Вилнюс, Брюксел и Дъблин.

Нейните около 400 служители ще контролират пряко контрола върху мръсните пари в 40 от най-големите финансови институции в блока.

Разширен обхват на новите закони срещу изпирането на пари

Законите на ЕС за пране на пари вече се прилагат за големи институции като банки, от които се изисква да проверяват кои са техните клиенти и да докладват за подозрителни транзакции на властите.

Тези правила ще се прилагат и за високорискови сектори като търговци на произведения на изкуството, бижута и луксозни яхти. Те ще бъдат разширени, за да обхванат иновативни услуги като доставчици на криптовалута.

По настояване на евродепутатите мерките се отнасят за големите футболни клубове и агенти - предвид големите суми понякога съмнителни пари, които циркулират между тях. За първи път правилата на ЕС са изложени в регламент, който ще се прилага повече или по-малко последователно в целия блок.

Две членки на ЕС – Хърватия и България – понастоящем се намират в „сивия списък“ на юрисдикциите, подозрителни за пране на пари, съставен от Специалната група за финансови действия (FATF), която определя международните стандарти, а Малта едва наскоро беше извадена от него.

Регионът също беше изправен пред поредица от скандали във финансовия сектор, включващи институции като Danske Bank, латвийската ABLV и малтийската Pilatus bank.