Свят
Авиокомпании вече ще трябва да възстановяват автоматично пари за отменени и закъснели полети
Мерките са част от битката на Джо Байдън с "ненужни такси"
Предоставяме жилището си на бежанци – трябва ли да подпишем договор?
Недвижими имоти
Кои са стъпките, на които трябва да се обърне внимание, съветва адв. Биляна Петкова
От началото на военния конфликт в Украйна, българи от всички части на страната заявиха готовност да предоставят частните си жилища на пристигащите бежанци.
Снимка:
iStock
Безспорният жест на подкрепа обаче предизвика много въпроси, сред които и какви договорни отношения между наемодатели и наематели могат да съществуват в тази специфична ситуация. Има ли изобщо нужда от договорни отношения между двете страни, ако предоставяме жилище с цел хуманитарна подкрепа?
И докато хотелите и къщите за гости регистрират хората, които са приели и очакват помощ от 40 лв. на човек, която правителството одобри, част от частните собственици не очакват нищо в замяна. Все пак, ако отдаващият жилище иска да защити имота си, той има юридическото право, като по негова преценка отношенията могат да бъдат уредени устно или писмено.
Снимка:
iStock
„По принцип за договора за наем не е предвидена изрична писмена форма в закона, и той може да бъде сключен и в устна форма. В такъв случай обаче при неблагоприятно развитие на ситуацията, увреждания в имота или неплатени консумативи, собственикът би имал сериозни затруднения със защитата по съдебен ред на правото си на обезщетение за претърпените вреди. Затова по-добре е да има сключен писмен договор,“ казва адв. Биляна Петкова.
Брокерите у нас са изправени пред безпрецедентно предизвикателство, като към тях се обръщат, както за намиране на имоти под наем, така и за съдействие при откриване на жилища за подслон на доброволни начала.
Защо сключването на договор би било от полза?
Снимка:
iStock
„Факт е, че дори при сключен договор в писмена форма търсенето на съдебна отговорност на чужденец, в случая, е по-трудно постижимо в сравнение с търсене на отговорност на български гражданин. Други по-съществени особености до този момент не са се появявали в кратката ни практика в настоящите условия, но реално това е договор като всеки друг договор за наем. По наши наблюдения до момента изглежда, че повечето украински граждани, които влизат в държавата, не се регистрират и вероятно няма да се регистрират и занапред като бежанци, т.е. това е наем между лица с обичаен гражданскоправен статус“, казва адв. Петкова.
Оказва се, че по голяма трудност за брокерите създава изискването за краткосрочно наемане на имот, отколкото договорните взаимоотношения. До този момент доста български и чуждестранни клиенти на Полина изразяват готовност да предоставят жилищата си у нас, посочи изпълнителният директор на агенцията за недвижими имоти Bulgarian Properties - Полина Стойкова.
„Само за няколко дни успяхме да настаним над 20 семейства“, допълва тя.
Снимка:
iStock
„Всички договорки между страните могат да се включват в договора - кой плаща консумативите (ток, вода и др.). Също така, препоръчително е имотът да се предава и с опис на състоянието и обзавеждане/оборудване, което се намира в него“, отговаря адв. Петкова на въпрос на bTV за допълнителните подробности, които могат да се коментират при нанасянето.
Къде да внимаваме?
„Съществен момент е регистрирането на адресна регистрация на наемателя на адреса на жилището, което е необходимо, за да може наемателят да се ползва от адресната регистрация пред българските административни служби. За наемодателя това не води до правни проблеми – не дава някаква допълнителна защита при прекратяване на договора за наем, например, но може да доведе до фактически неудобства. Най-често - лицето, което се е регистрирало, да бъде търсено на този адрес дълго време, след като го е напуснало“, казва адв. Петкова.
Можем ли да прекратим договора предсрочно?
По думите на адв. Петкова, съгласно закона, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано.
Предсрочното прекратяване се уговаря в договора, като най-често основание е нарушаване на задълженията на някоя от страните – закъснение в плащанията, ако е уговорено плащане, установени сериозни повреди, ползване не по предназначение на имота и други според ситуацията.
