Нов връх на цената на газа в Европа
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
Българите купуват жилища, за да спестяват, не да инвестират? Има ли такава тенденция?
9 млрд. и 992 млн. лева – толкова е увеличението на кредитите за една година според публикуваните тези дни от БНБ данни за депозитите и кредитите към края на 2023 г., казва икономистът пред 24 часа.
Това означава, че банките са излели в икономиката близо 10 милиарда лева за 1 година. Ако към тази сума добавим лизингите и бързите кредити, ще наближим 12 милиарда растеж на кредита. За сравнение – дори бюджетният дефицит на държавата е двойно по-нисък.
Примерът, който икономистът дава е с растежът на кредита през 2022 г., който е бил по-бавен от инфлацията. По негови думи през 2023 г. кредитирането расте много по-бързо от нея – докато инфлацията се забави до под 5%, банковото кредитиране расте с 12%, а небанковото - с 15-20%.
Това означава, че бързото наливане на пари в икономиката чрез кредита може лесно да създаде нов източник на инфлация, както това се случи преди 15 години, а вторият проблем, според текста на Ангелов, е, че кредитирането не отива в реалната икономика, а основно в потребление.
Кредитите за бизнеса или домакинствата са повече?
Според данните на БНБ кредитирането за домакинствата е с 65% повече,отколкото кредитът за бизнеса. Също така темпът на растеж на бизнес кредитите е едва около 7%, а при домакинските е близо 16%.
Ангелов обяснява, че такава небалансираност означава, че повече пари отиват в потребление и по-малко в инвестиции и производство, което създава дисбаланс между търсене и предлагане и съответно стимулира инфлация.
Ръст на жилищните кредити
Експертът допълва, че този месец най-бързо растат жилищните кредити – вече темпът им достигна 20,5% на годишна основа, най-висок от близо 15 години.
Само през декември са отпуснати 755 милиона лева нови жилищни кредити, от които само 164 млн. лв. са рефинансиране на стари кредити – т.е. близо 591 млн. лв. е нетният растеж на ипотечния кредит само за един месец.
„Неслучайно няколко международни институции обърнаха внимание от рисковете за надуване на балон на имотния пазар“, става ясно от анализа.
Защо тази любов към инвестициите в жилища?
Ниските лихви за депозитите са стимул да се търсят други възможни начини за инвестиране на парите. И тук се появяват жилищата, които през последните години значително поскъпнаха заради засиленото ипотечно кредитиране.Покупката на жилища в последните години започва да се превръща в начин за спестяване на пари, а не като форма на инвестиция.
„Проблемът е, че прекаленият фокус и на банките, и на спестителите към жилищния пазар може изкуствено да раздуе балон в цените, който да доведе до сериозни негативи“, става ясно от анализа.
България не е единствената страна, в която лихвите по депозитите са ниски, но в много западни страни има и други форми на инвестиции – в облигации, в акции, в държавни ценни книжа.
Според анализа тези пазари у нас не са добре развити и българите нямат изход – или държат парите на нулева лихва в банка, или купуват имот с всички рискове.
Газохранилищата в ЕС към 19-и ноември са запълнени на 89,87%
Ето какво сочат нови проучвания
Svetatnazdraveto.bg ще предлага полезни съвети за превенция и грижа за здравето за всички възрастови групи