Газовата оферта на руския посланик и най-голямата реформа от валутния борд насам

Запасите в хранилището ни в Чирен са с 13% повече от тези през миналата година, а на приятелската с Москва Унгария са с 20% по-ниски

На 27 април "Газпром" едностранно спря газовите доставки за страната. Причината бе, че страната ни не се съгласи да заплаща синьото гориво по новата схема предложена в указа на президента на Русия Владимир Путин и за която ни бе напомнено вчера от посланик Елеонора Митрофанова. Доведоха ли априлските събития и реакцията в България до най-голямата реформа от валутния борд насам?

Какво се случи?
Май стана първият месец, в който България вече не получаваше суровина от Русия. Днес Националният статистически институт даде своята гледна точка как реално се е отразило това на физическите потоци газ влизащи в страната ни.

Традиционно потреблението на природен газ у нас се движи в диапазона от 200 до 400 млн. куб. м. газ годишно в зависимост от сезона, като през зимата логично е в по-високите граници.

Май е един от първите месеци, в които потреблението на суровината намалява, като през миналата година то е било в размер на 220 млн. куб метра внос от 261 млн. куб. м, като разликата от около 40 млн. е отишла за нагнетяване на количества в газовото хранилище в Чирен.

Сега без руски доставки май месец отбелязва потребление от 200 млн. куб м. или с около 9% под това от предходната година, но пак остава в традиционните граници.

Вносът не спира и е в размер на 222 млн. куб м, като разликата отново се материализира като запаси в Чирен.

Малко повече за Чирен

Към 24 юли резервът там е 45% от общия капацитет. Това на пръв поглед изглежда притеснително и малко, но това е ако данните се оставят без контекст. В икономиката контекст най-често се предава чрез сравнение на данни.

Едно такова сравнение показва, че спрямо миналата година, наличните количества са с 13% повече. Може да изглежда нелогично и в противовес на някои политически изказвания, че газ няма, но една от причините за по-големия обем е, че през март, който е енергийно интензивен месец, се взе решение да се спре добива от хранилището и постепенно в него да се нагнетява.

Има ли поводи за тревога?
От горните редове виждаме, че кризата след спирането на доставките от "Газпром" е управлявана така, че индустриата и потребителите да успяват да получават необходимите си количества, което е положителен индикатор. В противен случай това би означавало липса на топлоснабдяване и спад в индустрията, която потребява синьо гориво, а от там и масово освобождаване на работници.

Причината да не се стига до съкращания, е че цената на синьото гориво не е по-висока, а дори на моменти и по-ниска от тази в Европа, т.е продукцията ни продължава да бъде конкурентоспособна, а от там да се реализират и продажби. Не случайно страната ни се нареди и на първо място по ръст на индустриалното производство в ЕС.

Разбира се неяснотата около това, кой ще замести руския внос остава, но на този етап изглежда, че страната ни се справя с предизвикателствата чрез внос на неруски газ, а от този месец вече се очаква и доставките от Азербайджан да бъдат в пълен обем. При все това не трябва да имаме илюзии, че зимата ще е лека.

Едно вишеградско сравнение

Унгария, която продължава да поддържа отлични отношения с Москва и изпълнява повелята за превалутиране при плащането, е запълнила едва около 50% от хранилищата си. През миналата година по същото време този дял е бил 70% или 20 проценти пункта повече.

За сравнение една Пошла, която също като нас от май не получава руски газ е запълнила хранилищата си на над 98% и в последните дни дори освобождава количества, като всичко това показва, че добрите отношения с Русия не винаги са гаранция за спокойна зима.

Най-голямата реформа след валутния борд и предложението на Митрофанова
В този ред на мисли няма да е пресилено да кажем, че откъсването от доставките на Русия е промяна в икономиката, която по свой начин се нарежда сред най-големите икономически промени от последните 30 години. Това е без съмнение, защото характеристиката на една икономическа промяна и или казано с друга дума - реформа е, че тя първо е наложителна, второ се усеща от всички и трето понякога е болезнена.

Да, ще кажат някои, газът през август се готви да скочи с нови 50% и така от началото на годината да отбележи ръст с 2,8 пъти. Но не е ли така навсякъде на Стария континент? Само през тази седмица видяхме поредните ценови рекорди на спотовите пазари, които неизменно ще се прехвърлят в сметките на всеки един европеец.

Да промениш доставчика, на основна суровина и това да не се усети в обема на доставките е една от най-бързо проведените реформи в нашата история. Да тя е болезнена, но не само за нас. От началото на годината "Газпром" отчита спад в износа в размер на 30%.

Така както левът през 1997 г. се развърза от нестабилността на прехода и в момента бордът в е най-подкрепяната "институция", така и сега ние образно казано отвързахме нашите тръби от доставчик, който може, когато си поиска да променя условията.

Вчера се появи и предложение от руския посланик Елеонора Митрофанова да седнем на масата за преговори, изпълнявайки обаче условията на "Газпром" - да плащаме в рубли. Всяко ново правителство трябва да подхожда много внимателно към подобни предложения, защото в страни, които се придържат към условията на Москва или газовите хранилища са им по-празни от миналата година или си спират топлата вода в обществените сгради.

Може би и в енергетиката ни е нужен твърд курс като този към еврото.

Данни: НСИ, GIE