Софтуер, създаден от българи, открива уязвимости в сигурността на компаниите

Kikimora е решение за бизнесите, които искат да защитят системите си (ЧАСТ 2)

Да инвестираш в сигурност значи да инвестираш в опазването на данните си – когато една компания анализира потенциалните рискове, тогава може да се сложи финансова стойност на киберсигурността.

Това е визията на Красимир Коцев, основател на SoCyber. Българската компания за киберсигурност е създадена през 2018 г., като през първите две години и половина се развива като нишова за услуги. В процеса на работа с клиенти обаче екипът на Красимир набелязва няколко проблема, върху които започват работа.

Така се ражда идеята за Kikimora – софтуерният продукт за управление на уязвимости, за който ви разказахме и в първата част от историята на SoCyber. Компанията получава 150 хил. евро първоначално финансиране от фонда ИмВенчър II, за да развие иновацията, като една част от средствата са вложени в маркетинг и продажби.

До този момент SoCyber разчита основно на собствени средства, а междувременно получава малък грант от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). 

Какви са следващите стъпки за SoCyber и Kikimora?

Kikimora ще се развива по посока изкуствения интелект, който ще има все по-голяма роля в киберсигурността, тъй като засичането на проблеми, приоритизирането на риска, отсяването на фалшивите сигнали и установяването на истинската опасност биха изисквали огромен човешки ресурс за организациите с хиляди свързани устройства.

„Мисията ни е да променим света на слабостите чрез използването на изкуствен интелект, което изисква огромна инвестиция. От друга страна, достигането на нов потенциален пазар, какъвто е САЩ за нас, изисква огромни разходи за търговия и маркетинг, така че да изградиш разпознаваем бранд в изключително конкурентна среда“, отбелязва Красимир Коцев.

САЩ са целеви пазар за компанията и естествен път за развитие. Преди два месеца SoCyber отвори американското дружество. Амбицията на компанията е да достигне десетки хиляди организации, които да използват продуктите, като вторичните целеви пазари са Западна Европа и Великобритания, а българският остава приоритетен.