Когато бизнесът срещна изкуството: Част от DOT Sofia се превръща в галерия Sarieva (ВИДЕО)

Веселина ни посреща в пространството на DOT Sofia, което ще се превърне в галерия Sarieva до 12 май, заради новата изложба на Димитър Генчев Sepia

Три пъти в годината DOT Sofia e домакин на изложба на водещата българска галерия за съвременно изкуство Sarieva. Мечтата изкуството да бъде водещо и в трите пространства на сградата довеждат тук куратора и галерист Веселина Сариева, която поема дейността на DOT Sofia Art Collection и също така е арт директор на пространството.

Снимка: Евгений Милов

Днес колекцията включва 200 творби на утвърдени и изгряващи български художници, включително много ключови произведения от края на 80-те години до днес.

Сред тях са творби на автори като Десислава Терзиева, Димитър Генчев, Димитър Шопов, Камен Стоянов, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Мария Налбантова, Недко Солаков и още много артисти от сферата на съвременното изкуство.

Снимка: Евгений Милов

Sarieva е иновативна галерия, представяща изкуство от България и Балканския регион. Основана от Катрин и Веселина Сариева, тази галерия пази вече трето поколение семейната традиция в културната и обществена сфера на България, обхващаща векове. Основното изложбено пространство се намира в Пловдив.

Снимка: Евгений Милов

Наред с галерийното си пространство, Sarieva е домакин на колекционерско пространство в Пловдив, известно като *Kabinet [kəbineˈt].

Снимка: Евгений Милов

Веселина ни посреща в пространството на DOT Sofia, което ще се превърне в галерия Sarieva до 12 май, заради новата изложба на Димитър Генчев Sepia.

Снимка: Евгений Милов

Димитър Генчев е художник-алхимик – един от тези, които търсят в изкуството безкрайните възможности за трансформация на материята и тайните на нейния произход. Трансформация, която оставя отпечатъка на специфична динамика върху всяка от творбите, представени в най-новата самостоятелна изложба на художника – Sepia. Реализирана в сътрудничество със Sarieva/Gallery, тя е насочена към една все още малко позната насока на авторските визуални изследвания и експерименти.

В творбите си, създадени през последната година, Димитър Генчев съчетава абстрактни и фигуративни елементи, изследвайки докъде може да стигне разпадането и сливането на формите в безкрайни пространства – безтегловни, поглъщащи и ефимерни. Пространства, които нищо не обещават, нищо не разказват, носейки в себе си неизмеримо и така желано спокойствие в един свят, пронизан от дисонанса на шумните разкази. Пространства, в които погледът не търси реконструкция на смисъл, история, граници, а все по-дълбоко потапяне.

Снимка: Евгений Милов

Листата, естествен елемент с изключително разнообразие от форми, са основната фигуративна привлекателност за окото в тази нова серия от произведения на изкуството. Но авторът не се задоволява с нейното съществуване като такава, нито се стреми да я натовари с известна символика.

Снимка: Евгений Милов

Това, което го интересува, е способността на листата да се трансформират, особено на визуално ниво. Колкото повече наблюдаваме листата в тези произведения на изкуството, толкова повече те ни убягват, превръщайки се завинаги в нещо друго. Това бягство е особено забележимо във Fragile (2023). Лист или може би облак, парче плат или хартия, елементите в цветния хаос на платното съжителстват в перманентна визуално-поетична мутация, която носи усещане за преходност като в момент на произволна игра на светлина след лято - буря.

Снимка: Евгений Милов

В Sepia (2024) светлината излиза от дълбокия мрак. Буквално и метафорично. Не по-различен от иконописец (алхимик), Димитър Генчев започва да работи върху тъмна основа, търсейки сред гънките на материята момента на нейната трансформация. За художника този момент първо се ражда и усеща в стомаха, а след това върху платното.

Снимка: Евгений Милов

Сепията, мекотело, обитаващо пясъчното дъно на морета и океани, изхвърля от стомаха си струи мастилена боя, като по този начин съставя най-ефективната си защита в поредица от плътни, тъмни форми. В продължение на векове на ненамаляваща популярност, кафеникавите нюанси на сепията са изобразявали меланхолията на човешкото съществуване. И макар да не е съзнателно търсена от Димитър Генчев, няма как да не я усетим дебнеща в светлината.