Историята на Халите: Знаете ли, че конструкцията идва от леарните на създателя на Айфеловата кула (ВИДЕО)

Хората през 1914-15 година са нямали ръчни часовници и часовникът на Халите е бил особено значим

 

Историческата сграда на Халите, която отвори отново тази седмица, след ремонт се превърна в основна тема на коментар, а мястото стана вайръл за софиянци, които побързаха да си направят снимки за социалните мрежи.

Централни хали

Централните софийски хали са гордост за столицата още от самото си създаване. Камбаната на часовник е биела на всеки четвърт час във време, когато хората са нямали достъп до устройствата, с които разполагаме днес.

Снимка: БГНЕС

В миналото жените отивали на пазар с най-хубавите си дрехи, не само, за да се снабдят със стоки, но и за да се срещнат с хора, да общуват и да разменят някоя „клюка“. Преди дни закрият пазар в София бе открит за втори път след първоначалното откриване преди 150 години.

Снимка: БГНЕС

След 2-годишна реставрация сградата с богата и колоритна история отново посреща своите посетители. Открита през 1911 г., сградата е била пример за качество, хигиена и изобилие.

„Това е едно явление, което показва нареждането на България на европейската сцена. Това е един маниер, който вече съществува отдавна в Париж. Съществуват пазарите в Барселона и другите големи европейски градове“, казва арх. Йорданка Кадулкова, председател на Обществения съвет на Централни хали в предаването "Преди обед".   

Снимка: БГНЕС

 

Кой създава Централните софийски хали?

Красивата постройка е дело на талантливия 26-годишен по това време Наум Торбов, който я нарежда до шедьоврите на европейската архитектура от началото на XX век, а отвътре тя напомня на символа на френската столица.

Снимка: БГНЕС

Конструкцията е произведена в леарните на инженер Айфел, създателятна Айфеловата кула.

„Тя е една метална дантела, изящна нежна, която предава изключителна културна ценност на тази сграда. Тя е дарена от българския предприемач Спас Темелков, който познавайки се с братята Люмиер в Пари, успява да направи връзка с инж. Айфел и да съдейства за производството и донасянето на тази конструкция в България“, допълва арх. Йорданка Кадулкова.

Снимка: БГНЕС

В годините преди Втората световна война Халите били рог на изобилието. По щандовете на търговците били изложени морски дарове, прясно месо и плодове и зеленчуци.

„На една от първите снимки на Халите ще видите окачени пуйки, патки, чейречета от агншеко, шилешко и всичко онова, което една богата домакиня мечтае да занесе вкъщи“, казва тя.

Снимка: БГНЕС

 

В подземието на Халите се намирал най-големият генератор за лед в България. Той произвеждал по 500 литра лед на денонощие. От партера на Халите е първата стоманено бетонна плоча, описана у нас. Това е началото на една нова ера в строителството.

Снимка: БГНЕС
Защо часовникът на Халите е толкова важен? 

Георги Милчев пък реставрира стария часовник на Централните софийски хали.

„Той е малко по-сложен от повечето часовници на кули. Той има една добавена камбана, която е била на 20 мин. Това е първият часовник в София, който има система като часовника в Лондон да отброява времето. София е започнала да се движи организирано. Хората през 1914-15 година са нямали ръчни часовници и той е бил особено значим“, казва той и добавя, че в миналото часовникът е бил един етаж под часовниковата кула, до която достъп е имал само часовникарят.

Пазарът е място за обмен и общуване. Днес шадраванът, проектиран от арх. Торбов е притегателен център за всички пазаруващи и никой не бърза да си тръгва.

Снимка: БГНЕС

Хипермаркет, реставрация и инвестиция

Общата стойност на инвестицията надвишава 50 млн. лв. От компанията, която управлява супермаркета, уверяват, че околното пространство е запазено, че не са правени промени по фасадата, а всички елементи по нея са претърпели само и единствено реставрация, почистване, консервация.

Халите ще са най-централният столичен магазин на германската верига, която е лидер в търговията на дребно в България с годишен оборот над 2,2 млрд. лв.

В него има 15 000 стоки, сред които месо, риба, млечни храни, хляб и плодове и зеленчуци, произведени от над 170 български фирми.

Последни публикации

Бизнес Видео Подкаст